Определение №295 от 21.3.2011 по ч.пр. дело №1037/1037 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 295

София, 21.03.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 1037/2010 година

Производство по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. Д. срещу Определение № 108 от 25.10.2010 г. по т.д.№ 808/2010 г. на ВКС, Второ търговско отделение, с което молбата й за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на решение от 25.06.2002 г. по гр.д.№ 1555/2000 г. на Великотърновския районен съд е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане за отмяната му и връщане на делото за произнасяне по съществото на молбата му за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска, след като е констатирано, че предмет на молбата за отмяна е решението на Великотърновския окръжен съд по гр.д.№ 301/2002 г. , а не потвърденото с него решение по гр.д.№ 1555/2000 г. на Великотърновския районен съд и сочено от молителката е прието, че същото е влязло в законна сила на 08.05.2003 г., когато е изтекъл срокът за касационното му обжалване. Изложени са съображения, че правото й да инициира производство по отмяната му съобразно чл.232 ГПК (отм.) е преклудирано на 08.05.2004 г., поради което молбата й по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК от 23.07.2010 г. като просрочена е счетена за процесуално недопустима.
Определението е правилно.
Пределният срок, визиран в чл.232 ГПК (отм.) за упражняване правото на отмяна на влезли в сила при неговото действие решения не се прилага в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от приетия през 2007 г. нов Граждански процесуален кодекс, само ако посочените основания са възникнали след неговото влизане в сила на 01.03.2008 г., от която дата поради придаденото му обратно действие влиза в сила и изменението на чл.305, т.5, обнародвано в ДВ бр.50 от 2008 г.
В разглеждания случай молителката е поддържала, че основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК за отмяна на решението по гр.д.№ 1555/2000 г. са възникнали на 11.05.2010 г., на която дата е узнала за него от поканата за доброволното му изпълнение, връчена й по изп.д.№ 244/2010 г. на ЧСИ Д. К..
Това й твърдение не се оправдава от доказателствата по делото. Видно от приложената покана за доброволно изпълнение, изп.д.№ 244/2010 г. на ЧСИ Д. К. е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист (също приложен по делото) за дължимите от молителката и настояща жалбоподателка деловодни разноски по гр.д.№ 506/2007 г. на Великотърновския окръжен съд и по в.гр.д.№ 321/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, направени по тях от В. кооперация,[населено място]. Предмет на молбата за отмяна обаче е не посоченото в поканата за доброволно изпълнение влязло в сила решение, а решението от 20.03.2003 г. по т.д.№ 301/2002 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 25.06.2002 г. по гр.д.№ 1555/2000 г. на Великотърновския районен съд.
Нещо повече, към делото е приложено ч.гр.д.№ 114/2005 г. на ВтАС, образувано по подадена от молителката, а не от съпруга й и неин пълномощник по гр.д.№ 1555/2000 г. частна жалба, в която се поддържа, че решението по него е влязло в законна сила, на 26.02.2004 г. е бил издаден изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изп.д.№ 495/2004 г. при СИС при В.. Изложеното сочи, че за атакуваното решение молителката, сега жалбоподателка е узнала най-късно на 02.02.2005 г., на която дата е подала частната си жалба по посоченото ч.гр.д.№ 114/2005 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Както правилно е прието с обжалваното определение, подадената молба за отмяна е процесуално недопустима, тъй като правото на молителката да инициира извънинстанционно производство е било е преклудирано още при действието на отменения ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 108 от 25.10.2010 г. по т.д.№ 808/2010 г. на ВКС, Второ търговско отделение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top