2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр.С., 22.02.2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 572/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Р. Г. Й. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. апелативен съд № 1369/ 2009 г. по гр.д.№ 2048/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на С. градски съд по гр.д.№ 4002/ 2007 г., като по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Министерство на вътрешните работи иск, квалифициран по чл.252 ал.1 от ЗМВР вр. чл.275 ал.2 от ППЗМВР, за заплащане на сумата 14 900,16 лв.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и поради това е достигнал до неправилния извод, че обезщетението не му се дължи. Излага довод, че не били взети предвид допълнителни обстоятелства, настъпили в хода на съдебното производство – издаването на поредната заповед за освобождаването му от длъжност, жалбите срещу която били отхвърлени. Счита, че решението противоречи на практиката на ВКС и на други съдилища по въпроса дължи ли му се обезщетение при освобождаване от служба в МВР. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация Министерство на вътрешните работи не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на решението обаче е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Служебното повдигане на правни въпроси от касационната инстанция, извън хипотезите, в които съществува възможност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, не е възможно.
В конкретния случай жалбоподателят е навел в изложението си редица доводи за наличие на пороци в обжалваното решение, но конкретно формулираният правен въпрос е само един – това е процесуалноправният въпрос за действията на съда във връзка с възникналите до приключване на съдебното дирене нови обстоятелства, които имат значение за спорното право.
С въззивното решение искът за обезщетение е отхвърлен, тъй като съдът е приел от правна страна, че такова се дължи едва когато съответният служител бъде освободен от служба. Ищецът е претендирал, че обезщетението му се дължи въз основа на заповед за освобождаване от 30.07.2007 г., обаче от фактическа страна е установено, че тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение на ВАС по адм.д.№ 9724/ 2007 г. При това положение е счетено, че ищецът продължава да е на служба и поради това няма как да получи обезщетение, което се дължи при освобождаването му от тази служба. Във връзка с приетите пред въззивния съд нови писмени доказателства са изложени мотиви, че обстоятелствата в исковата молба се отнасят до прекратяването на служебното правоотношение със заповедта от 30.07.2007 г. Щом тази заповед, на която се основава иска, е отменена, въз основа на изложените от ищеца обстоятелства обезщетение не се дължи. Последващото прекратяване на правоотношението с нова заповед е без значение, тъй като тя не е влязла в сила.
Ищецът е представил пред въззивния съд заповед от 29.12.2008 г., с която (след постановяване на решението на ВАС по адм.д. 9724/ 2007 г.) служебното му правоотношение отново е прекратено. Прекратяването е на основание чл.245 ал.1 т.13 от ЗМВР, като ищецът изрично е заявил, че е подал жалба и срещу тази заповед. Издаването на новата заповед е факт, който е настъпил преди даване ход на устните състезания пред въззивния съд, но тя не е била влязла в сила към датата на приключване на събирането на доказателствата. Като не е счел тя да има значение за спорното право, въззивният съд е съобразил установената практика. Фактите от значение за спорното право се вземат предвид от съда, доколкото са настъпили до приключване на устните състезания в инстанцията по същество. В конкретния случай ход на делото по същество пред апелативния съд е даден на 29.10.2009 г., когато е приключило събирането на доказателствата и са започнали устните състезания. Към този момент заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от 29.12.2008 г. е била издадена, но касателно това, дължи ли се обезщетение, тя не се ползва с предварително изпълнение. Следователно тя не е породила гражданскоправни последици, тъй като е обжалвана от ищеца пред Върховния административен съд. А след като служебното правоотношение между ищеца и МВР не е било прекратено към 29.10.2009 г., то самият факт на издаване на заповедта не може да доведе до промяна в изводите на въззивния съд. От значение за спорното право не е това, дали е издадена заповед за освобождаване на ищеца, а дали в резултат от издаването й е възникнало вземане по чл.252 от ЗМВР. До края на устните състезания пред въззивния съд такова право не е възникнало, предвид обжалването на заповедта, поради което самият факт на издаването й е без значение за изводите на въззивния съд.
Пред касационната инстанция в производството по чл.288 от ГПК доказателства не могат да се представят и нови обстоятелства не могат да се навеждат. Поради това доводите на касатора, че междувременно заповедта за освобождаването му от служба е влязла в сила, не могат да бъдат разглеждани. Ако това наистина е така, касае се за факт, който не се преклудира от силата на пресъдено нещо, защото е настъпил след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество. Ищецът може да предяви иска наново въз основа на този факт. Обаче не може да иска допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд за това, че не е установен факт, който към момента на приключване на производството пред този съд, не е съществувал.
Останалите доводи на жалбоподателя в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се свеждат до допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния или материалния закон при постановяване на решението, обаче тези доводи в производството по чл.288 от ГПК не подлежат на обсъждане. Процесуалните нарушения и нарушенията на материалния закон (ако има такива) са касационно основание по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК и могат да са основание за отмяна на решението, но не са основание за допускане на обжалването. Те биха имали значение при разглеждане на спора по същество, но нямат значението по чл.280 ал.1 от ГПК, .
По тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. апелативен съд № 1369/ 2009 г. по гр.д.№ 2048/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: