Определение №295 от 24.11.2011 по търг. дело №1038/1038 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 295

София, 24.11.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 24.11. две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1038/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.303, ал.1,т.5 ГПК по повод подадена от [фирма] чрез адвокат Ю. С. с вх.№1011862 от 10.03.2011 год. на Софийския районен съд молба за отмяна на определение №2722 от15.02.2011 год. по гр.д.№1533/2011 год. на Софийския градски съд, ВК, ІІ-ро Б отделение, с което е отменено определение от 24.08.2010 год. на Софийския районен съд, 62 състав, с което по повод възражение на настоящия молител, длъжник в заповедното производство, в качеството му на авалист на записа на заповед, на който се основава заповедното производство, на основание чл.420, ал.1 ГПК е било спряно изпълнението. След отмяната на първоинстанционното определение, Софийският градски съд е оставел без уважение молбата на [фирма] по чл.420, ал.1 ГПК по съображения, че възражението му по чл.414 ал.1 ГПК е направено след срока по алинея втора на същия текст, поради което не може да произведе спиране на изпълнението по силата на закона- чл.420, ал.1 във вр. с чл.чл.417, т.9 ГПК.
Молителят [фирма] подържа основанието за отмяна по чл.303, ал.1,т.5 във вр. с чл. 420, ал.3 ГПК, във вр. с чл.276, ал.1 ГПК, защото твърди, че поради неизпращането му от съда на препис от частната жалба на противната страна срещу определението на районния съд по чл.420, ал.1 ГПК, е бил лишен от правото си да участва във въззивното производство.
Ответникът А. Б. оспорва допустимостта и основателността на молбата за отмяна.
Подадената от [фирма] молба за отмяна с правно основание чл.303, ал.1,т.5 ГПК е процесуално недопустима, тъй като определението по чл.420 ГПК за спиране на изпълнението не подлежи на отмяна чрез извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения.
На отмяна по чл.303 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения, които разрешават спора между страните по тях със сила на пресъдено нещо- т.1 и т.2 на ППВС 2-1977 год. На отмяна подлежат и определенията, които прекратяват производството по делото, както и определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, с които съдът се произнася по чл.420 ГПК, не попада сред изброените по-горе определения. Определението на въззивния съд, с което е отменено постановеното от районния съд спиране на изпълнението, не е прекратително, защото дори и временно не спира изпълнението. Определението по чл.420 ГПК и не разрешава материалноправен спор, свързан със съдебното производство пред заповедния съд, защото е свързано със защитата на взискателя до предявяване на иска му по чл.422 ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането. ВКС многократно се е произнасял по този характер на определенията за спиране на изпълнението по чл.420 ГПК по повод приетата от него тяхна необжалваемост пред касационната инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.5 ГПК на определение №2722 от15.02.2011 год. по гр.д.№1533/2011 год. на Софийския градски съд, ВК, ІІ-ро Б отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС- ТК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top