Определение №295 от 24.4.2013 по ч.пр. дело №1715/1715 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 24.04.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.04.2013 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1715/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против определение № 88 от 15.02.2013 год., по в. ч. гр. д. № 62/2013 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е прекратено въззивното производство по делото, поради недопустимост на подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба вх.№ 26915/15.12.12 год. срещу първоинстанционното определение на Великотърновския районен съд № 2778 /05.12.2012 год., по ч.гр.д.№ 3527/ 2009 год. за отмяна на допуснато от същия съд с определение № 2889/21. 10. 2009 год., по ч.гр.д.№ 3527/2009 год. обезпечение чрез спиране изпълнението по изп.д.№ 20097280400176 по описа на ЧСИ Д. К. с рег. № 728 КЧСИ.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на същественото съдопроизводствено правило на чл.402, ал.1, изр.2 ГПК, предвид вложеното от законодателя съдържание в понятието „заинтересова страна” по см. на горепосочената разпоредба.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана във въззивното производство страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалвания съдебен акт състав на Великотърновския окръжен съд за първи път се е произнесъл по допустимостта на подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу постановено от Великотърновския районен съд по реда на чл. 402, ал.1 и сл. ГПК определение , като е оставил без разглеждане същата, позовавайки се на отсъствие на възникнало в полза на жалбоподателя процесуално потестативно правомощие на жалба, поради липса на правен интерес и е прекратил въззивното производство.
Следователно на осн. чл.274, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1,т.1 ГПК постановеното определение, предмет на настоящата частна жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС и не попада в обсега на приложното поле на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, на което частният жалбоподател се позовава, прилагайки изложение на основанията за достъп до касационен контрол.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е счел, че за частния жалбоподател [фирма], [населено място] отсъства правен интерес от предприетото пред въззивния съд обжалване – положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът е задължен да следи служебно и отсъствието на която само по себе си обуславя недопустимост на подадената частна жалба.
Изложени са съображения, че доколкото с постановеното определение № 2778/ 05. 12.2012 год. по ч.гр.д.№ 3527/2009 год. Великотърновският районен съд е удовлетворил напълно искането на [фирма], [населено място], заявено чрез управителя на ТД – Л. А. Г. и обективирано в молба вх. на ВТРС № 25693/ 04.12.2012 год., за отмяна на допуснатото в полза на ЮЛ- обезпечение на бъдещия му иск по чл.439 ГПК против И. М. К., чрез спиране изпълнението по изп.д.№ 20097280400176/2009 на ЧСИ Д.К. с рег. № 728 КЧСИ, то първоинстанционният съд съдебен акт не се явява неизгоден за молителя правен резултат, което само по себе си е достатъчно, за да изключи наличие на правен интерес от обжалването му.
Определението е правилно.
Изложените в съобразителната част на обжалвания съдебен акт доводи на въззивния съд за недопустимост на подадената от настоящия жалбоподател частна жалба, изцяло се споделят от настоящия съдебен състав като процесуално законосъобразни.

Правилно въззивната инстанция е счела, че с изрично депозираната от страна на [фирма], [населено място] молба с вх. № 25693/ 04.12.2012 год. за отмяна на допуснатото в негова полза обезпечение на бъдещия му иск е налице своеобразно признание от последния, че причината, поради която е било допуснато обезпечението вече не съществува и при пълното и удовлетворяване по реда на чл.402, ал.1 и сл. ГПК от първоинстанционния съд за страната липсва правен интерес от последващ инстанционен контрол над първоинстанционния съдебен акт.
Правният интерес от предприетото обжалване е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, която не е обусловена от вътрешните отношения между отделните представляващи ЮЛ- търговец, негови управители, поради което самото и обективно отсъствие, както е в разглеждания случай, има за своя пряка правна последица недопустимост на подадената частна жалба.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното от В. окръжен съд определение № 88 от 15.02.2013 год., по в. ч. гр. д. № 62/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top