– 7 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 295
гр. София 27.03.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.11.2017 (осми ноември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2528 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2145/11.04.2017 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 53/01.03.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 15/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Перник е изменил частично първоинстанционното решение № 1110/04.11.2016 година на Районен съд Перник, постановено по гр. д. № 1045/1016 година, при което като краен резултат [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на П. М. Б. сумата от 25 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на настъпила на 20.09.2013 година трудова злополука, неимуществени вреди и сумата от 1726.16 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на същата злополука имуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 20.09.2013 година до окончателното плащане.
В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което, ако са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер определен съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се намали отговорността по чл. 200 от КТ, поради допусната от Б. груба небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ и бъдат приспаднати заплатените застрахователни суми във връзка със злополуката, като искът за обезщетение за имуществените вреди бъде отхвърлен изцяло. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Перник по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Л. М. Б. е подал отговор на същата с вх. № 3440/12.06.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 53/01.03.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 15/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 09.03.2017 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 2145/11.04.2017 година, като е подадена по пощата на 10.04.2017 година. Поради това и с оглед на разпоредбите на чл. 62, ал. 2 и чл. 60, ал. 6 от ГПК, тъй като 09.04.2017 година е неприсъствен ден, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Перник е приел за установено, че Л. М. Б. е работил по трудов договор в [фирма] [населено място], като заемал длъжността „Експедитор стоки и товари”. На 20.09.2013 година, по време на работа и при изпълнение на трудовите си задължения Б. бил претърпял злополука, която била призната за трудова с влязло в сила разпореждане № 49/01.10.2013 година на Р. П.. За установяване на механизма на трудовата злополука въззивният съд е преценявал показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Г. Л. и П. Г. Г., които били работили в една смяна с Б., в момента на настъпване на злополуката, както и на свидетеля В. К. З., който като „Инженер техническа безопасност” в [фирма] [населено място] е разследвал злополуката. Свидетелката Т. Г. Л., която е била „Кранист”, заедно със свидетеля П. Г. Г. и Л. М. Б., които са били „Експедитор стоки и товари” са били нощна смяна на 20.09.2013 година, като са извършвали разтоварване на платформа. Л. пренасяла с крана връзки желязо – фи 100 с тежест от около 2.00 тона едната връзка, състояща се от 5-6 метални пръчки, хванати с тел от двете страни, които връзки сваляла до земята, за да се подредят от Л. М. Б. с цел тяхното транспортиране. При подреждането на една от връзките върху останалите Б. се бил качил върху тях, за да освободи куката, при което снопът железа се бил раздвижил и затиснал лявото му ходило. На помощ се притекъл свидетелят Г.., който закачил снопа отново на куката и Л. го повдигнала като освободила затиснатия ляв крак на Б.. Двамата свидетели установявали, че в деня на злополуката Л. М. Б. е бил с предпазно облекло, което се състояло от специални дрехи, каска и специални обувки, като лявата такава въпреки металното й бомбе е била премазана. В деня на злополуката Б. бил действал по обичайния начин, като е редил сноповете железа направо върху земята (площадката), а не върху специални стелажи. Това било обичайната практика при липса на стелажи, за осигуряването, на които отговаряли началниците, като в случая стелажи не били осигурени.
С оглед на така установения механизъм на трудовата злополука съставът на Окръжен съд Перник е приел, че направеното от [фирма] [населено място] възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от Л. М. Б., поради допусната от него груба небрежност, по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е недоказано. Предвид така установения механизъм на настъпване на злополуката, не се установявало по категоричен и несъмнен начин Л. М. Б. да е проявил груба небрежност. Всички осъществени от него действия са били обичайно извършваните такива при реденето на снопове с желязо и във връзка с изпълнението на пряката му трудова функция. Б. е бил с предпазно облекло, каска и специални предпазни обувки, въпреки наличието, на които същият е пострадал. Действително той бил сам, при изискуеми се двама работници на смяна, но това не можело да му бъде вменено като вина. Преценката за съпричиняване изисквала да бъде установено конкретно поведение на работника и то такова, което да бъде определено като пренебрегващо основни технологични правила и правила за безопасност и което да не съответства на дължимата грижа, каквото и най-небрежният би положил в подобна ситуация. В случая, дори и да се вземели предвид констатациите на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице М. С. Б. и показанията на свидетеля В. К. З., че при извършване подреждането на връзките с желязо Б. бил нарушил правилата за безопасност на труда, то това не водело до автоматичен извод за наличие на проявена от негова страна груба небрежност. За да била налице такава следвало пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Това не се установявало по делото, поради което въззивният съд е приел възражението за недоказано.
Съставът на Окръжен съд Перник е приел, че от представените по делото медицински документи, както и от изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р М. П. М., която не била оспорена от страните се установявало, че в резултат на притискането на лявото стъпало от тежките метални профили Л. М. Б. в настоящото производство бил получил тежка конквасация (размачкване) на пръстите и стъпалото на левия крак, което съставлявало сериозно увреждане на меките тъкани-кожа, подкожие, кръвоносни съдове, сухожилия и кости. При тази конквасация са били счупени и размачкани костите на пръстите и костите на метатарзуса-предходилните кости, при което Б. бил изпитал силни болки и страдания и е бил в невъзможност да стъпва и ходи. Бил претърпял четири интервенции като при първата спешна такава е било извършено почистване и изрязване на нежизненоспособните тъкани и фиксиране на счупените пръсти с К. игли. Правени са му били превръзки и е търпял болки и страдания. Поради некротизиране на пръстите, на Б. е била извършена втора оперативна интервенция, при която са били ампутирани всичките пръсти на лявото ходило и е бил оформен ампутационен чукан. При третата операция на Б. му е била присъдена кожа от бедрата в областта на стъпалото като постоперативно е търпял отново силни болки и страдания, както в областта на стъпалото, така и в областта на двете бедра. При четвъртата операция, извършена месец по-късно на Б. са били извадени К. игли от костите на стъпалото областта на стъпалото. От медицинската документация било видно, че около девет месеца на Л. М. Б. са били правени превръзки, като през това време той търпял болки и страдания и е изпитвал и затруднения в хигиенно отношение. Около четири-пет месеца не бил стъпвал на левия си крак, като е бил временно нетрудоспособен за 360 дни от 20.09.2013 година до 14.09.2014 година, след което бил трудоустроен. Към настоящия момент, Б. ходел самостоятелно, като на мястото на увреждането бил налице тежък козметичен дефект с траен характер, изразяващ се в липсата на пръстите на ходилото. Кожата на стъпалото била с по-тъмен цвят, което също представлявало козметичен дефект. Такъв дефект бил налице и в областта на бедрото, от където била взета кожа за присъждане. Лявата глезена става била с ограничено движение. За в бъдеще време можело да се очаква поява на болки с отоци при продължително ходене или стоене. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Т. К. И., с която Л. М. Б. живеел на съпружески начала, се установявало, че той много трудно преживял ампутацията на пръстите на пострадалия крак, изпитвал силни болки и страдания както в момента на злополуката така и в периодите след четирите операции. Бил е в невъзможност сам да се обслужва, ходел с патерици, стъпването му било болезнено, както и е чувствал срам да си показва ампутираните пръсти. В момента носел специални обувки, въпреки които и при продължително ходене, левият крак му се подувал и го болял. Според свидетелката злополуката била провокирала проблеми със сърцето и кръвното налягане на Б..
Въз основа на тези данни за обективните последици от злополуката, за предприетите медицински интервенции, за продължителността на лечението и болничния отпуск, както и за негативните изживявания на пострадалия, съставът на Окръжен съд Перник е приел, че сумата от 25 000.00 лева е достатъчна да обезщети Б. за причинените му при трудовата злополука неимуществени вреди имайки предвид, че е загубил и петте си пръста на лявото ходило и е претърпял четири сериозни медицински интервенции. Следвало да се съобрази и продължителността на временната нетрудоспособност на Б., съпроводена с болки и неудобства и не на последно място останалия тежък козметичен дефект.
По отношение на имуществените вреди съставът на Окръжен съд Перник е приел, че с ЕР № 1977/10.09.2014 година ТЕЛК е дал предписание за трудоустрояването на Л. М. Б. поради невъзможност същият да работи като „Експедитор стоки и товари”. С допълнително споразумение № 348/01.11.2014 година, на основание чл. 119 от КТ, Л. М. Б. бил преназначен на нова длъжност, а именно „Оператор сигурност”. Основанието, на което било сключено допълнителното споразумение и моментът на неговото сключване-непосредствено след решението на ТЕЛК, давали основание на съда да приеме, че промяната в длъжността на Б. е била извършена именно в изпълнение предписанията на ТЕЛК и невъзможността Б., вследствие претърпяната трудова злополука, да изпълнява предишната си работа. В този смисъл била налице причинно следствена връзка между претърпяната злополука и трудоустрояването, респективно Б. търпял вреда за периода от 01.11.2014 година до 16.03.2016 година, изразяваща се в разликата между получаваното трудово възнаграждение на длъжността „Експедитор стоки и товари” и трудовото възнаграждение, което е получил на длъжността „Оператор сигурност”, която вреда подлежала на обезщетяване и същата била в размер на 1726.16 лева.
С оглед на тези изводи на състава на Окръжен съд Перник в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] е поставило правния въпрос за прилагането на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който според касатора е бил разрешен от въззивният съд в противоречие със задължителните указания дадени в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година, решение № 79/27.02.2012 година, постановено по гр. д. № 673/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 85/29.04.2014 година, постановено по гр. д. № 7182/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Така поставения въпрос е включен в предмета на делото, бил е разглеждан от въззивния съд и е обусловил решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/23.12.1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочения въпрос и възприетото от състава на Окръжен съд Перник разрешение на същия настоящият състав на ІV г. о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на въззивният съд не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, твърдени от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. С оглед на това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Перник по така поставения от [фирма] [населено място] правен въпрос. Допускането на касационно обжалване в този случай не може да бъде основано и на твърдението, че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата. Следва да се има предвид, че ППВС № 4/23.12.1968 година дава общи указания за начина, по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението обаче се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните за случая обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Това води до възможността сходно за два случая на непозволено увреждане обстоятелство да има една тежест при определяне на размера на обезщетението по първото производство и друга тежест по второто производство. Затова така поставения въпрос не е такъв, който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Правилото, че размерът на обезщетението се определя конкретно за всеки отделен случай не дава възможност да бъде извлечено общо правило за определяне на конкретен размер на обезщетението при сходства между част от фактите и обстоятелствата по посочените от страните случаи, което да послужи за преценка дали е налице противоречива съдебна практика.
Освен горния въпрос в изложението на [фирма] [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е поставен и правния въпрос за преценката за наличието на груба небрежност от страна на пострадалия, който според него е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 18/08.02.2012 година, постановено по гр. д. № 434/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 291/11.07.2011 година, постановено по гр. д. № 951/2011 година и решение № 548/24.07.2012 година, постановено по гр. д. № 1490/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Със същите е прието, че: „при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел-поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.”. При постановяването на решението си съставът на Окръжен съд Перник, не се е отклонил от посочената съдебна практика, тъй като е приел, че груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е налице, в случаите когато по делото е установено конкретно поведение на работника и то такова, което да бъде определено като пренебрегващо основни технологични правила и правила за безопасност и което да не съответства на дължимата грижа, каквото и най-небрежният би положил в подобна ситуация. Наистина в случая въззивният съд е извършил преценка за това дали е налице допусната от Л. М. Б. груба небрежност и въз основа на формата на вината (субективното отношение на пострадали) към увреждането, като е приел, че за да била налице такава следвало пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. И в двата случая обаче е прието, че липсва груба небрежност. Затова само обстоятелството, че съставът на Окръжен съд Перник е преценявал наличието на груба небрежност по допълнителен критерий, извън посочения по-горе в практиката на ВКС, не е основание да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като вторият критерий не е обусловил различни изводи на съда от тези базирани на първия. Предвид на това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Перник и по този въпрос.
Последният правен въпрос, който [фирма] [населено място] е поставило в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички доказателства по делото, които са от значение за спора, както и доводите на страните. Излагат се съображения за противоречие на въззивното решение по този въпрос с решение № 283/14.11.2014 година, постановено по гр. д. № 1609/2014 година и решение № 40/04.02.2015 година, постановено по гр. д. № 4297/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Такова противоречие обаче не се констатира, доколкото при постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Перник не само е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, по реда на чл. 272 от ГПК, но е изложил и собствени мотиви по всички спорни въпроси, които са били предмет на въззивните жалби. Тези мотиви са формирани след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, съотнесени към твърденията на страните, като въз основа на това е приета за установена конкретната фактическа обстановка, а наред с това е посочено, кои обстоятелства са приети за доказани и кои не и защо. С оглед на това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Перник и то този въпрос.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 53/01.03.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 15/2017 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 2145/11.04.2017 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на Л. М. Б. сумата от 1000.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53/01.03.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 15/2017 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на Л. М. Б. от [населено място], [улица], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН] сумата от 1000.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.