О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 05.07.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 1791 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. А., [населено място], чрез пълномощника и адвокат М. К., срещу въззивно решение №30/08.02.2016г., постановено по в.гр.д. № 905/2015г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове. Обосновава се и искане за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК. Поставените правни въпроси, конкретизирани съгласно разясненията на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, се свеждат до правомощията на въззивната инстанция, а именно : 1. длъжен ли е въззивният съд да допусне заявени с исковата молба гласни доказателства; 2. при промяна определеното вещо лице с друго, длъжен ли е съдът да определи експерт от същата специалност; 3. длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства по делото, като изложи свои мотиви относно спорните от фактическа страна въпроси.
Ответницата по касационната жалба Д. С. И., [населено място], чрез адвокат Б. Й., счита, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №1259/18.09.2015г. по гр.д. №1445/2015г. на Районен съд – Плевен, с което са отхвърлени предявените от В. Б. А. срещу Д. С. И. искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС- за предаване владението на 1,45 кв.м. реална част от площта на гаражна клетка № 4 /подробно описана/ и за изграждане на нова преградна стена между гаражни клетки № 4 и № 5 в съответствие с границите на правото на собственост и съгласно одобрения архитектурен проект. Въззивният съд е разгледал исковете така, както са предявени от настоящия касатор, поради което не следва да се допуска касационно обжалване с оглед евентуалната недопустимост на решението. Той е установил от писмените доказателства, че ищцата е собственик на гараж №4 в новопостроена сграда в [населено място], [улица], а ответницата е собственик на съседен гараж №5 в същата сграда. Сградата е въведена в експлоатация на 05.03.2014г. като са налице и нотариално заверени декларации по чл.183,ал.2 и чл.154,ал.5 ЗУТ от собствениците на обектите, в т.ч. праводателката на ищцата В. А. за това, че са съгласни с изпълнените СМР при представените проекти и ги приемат. Подробно са обсъдени заключенията на единичната и тройна съдебно-технически експертизи и е направен извод, че преградната стена между двата гаража е изградена по начин, който осигурява проектната ширина на помещението и е съобразена с одобрения архитектурен проект на сградата. Изграденият преграден зид не намалява проектната полезна площ на гаража на ищцата. С така изградената преградна стена между двата гаража не е налице навлизане на гаражна клетка № 5 в площта на гаражна клетка №4.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените правни въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. По първия въпрос липсва произнасяне, тъй като с въззивната жалба не е направено искане за разпит на поискан още с исковата молба свидетел – строителен предприемач Р.Б.. Въззивният съд е отказал да допусне поисканите с жалбата други свидетели и за установяване на обстоятелства, различни от посочените с исковата молба с оглед разпоредбата на чл.266,ал.1 ГПК. Ето защо повдигнатият въпрос е извън предметната рамка на въззивното дело. Вторият въпрос е неотносим за изхода на делото, тъй като в случая въззивният съд е заменил поради обективни причини едно от вещите лица от състава на тройната техническа експертиза /инженер геодезист/ с друго /строителен инженер/. Изборът на вещо лице само по себе си не е от значение за решаващата воля на съда, след като няма данни за обосновано искане на някоя от страните за участие на специалист – геодизист и при липса на отвод на съответното вещо лице поради некомпетентност. Според приетите при действието на ГПК /1952г./ ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, мотивите към второинстанционното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Във формираната по прилагане на ГПК /2007г./ практика по чл.290 ГПК тези указания и разяснения са възприети като незагубили значението си. Въззивното решение е съобразено с посочената съдебна практика, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т. 2 ГПК. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика като е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Решението съдържа мотиви, отразяващи установената от въззивния съд фактическа обстановка и формирани правни изводи. По този въпрос не е налице и основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не е налице неясна правна норма, нито неправилна съдебна практика, която да бъде изоставена поради промяна в законодателството или в обществените отношения, налагащи създаване на нова съдебна практика,В останалата си част изложението касае обосноваността на обжалвания акт и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК в производството по предварителна селекция на касационната жалба. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят сторените разноски за отговор на касационната жалба в размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №30/08.02.2016г., постановено по в.гр.д. № 905/2015г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА В. Б. А. да заплати на Д. С. И. сумата от 300 лв. /триста лева/, разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: