О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр.София, 06.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 214/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 142/20.01.2009 год. на адв. Г, пълномощник на Е. С. М. и К. С. В. от гр. Б., срещу определение № 19 от 08.01.2009 год. по в.ч.гр.дело № 1142/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила определението от 08.10.2008 год. на Б. районен съд за спиране на производството по гр.дело № 114/2008 год. до приключване с влязло в сила решение на в.гр.дело № 1368/2007 год. на Б. окръжен съд. Поддържа се, че няма преюдициалност между двете висящи искови производства, тъй като при спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ реституционното производство по ЗСПЗЗ по отношение на спорния имот не е приключило и докато не бъде възстановена собствеността върху него, ищците не могли да предявят собственически иск. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с позоваване на решение № 1* от 12.02.2002 год. по гр.дело № 544/2001 год. V г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения:
За да потвърди определението на първата инстанция за спиране на производството по предявения иск по чл.108 ЗС с предмет право на собственост върху земеделска земя, окръжният съд приел, че по отношение на същия имот и между същите страни е висящо въззивно производство по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който спор за материално право бил преюдициален и от съществено значение за изхода на ревандикацията.
Твърдяното противоречие на обжалваното определение с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с решение № 1* от 12.02.2002 год. по гр.дело № 544/2001 год. V г.о. не е налице. Споменатото решение третира предпоставките за допустимост на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, и по-специално – наличието на правен интерес от установяването при възникнал спор относно границите на възстановения от поземлената комисия земеделски имот. Подчертава се, че такъв интерес е налице и когато в полза на ищеца има решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари, съществуващи реални граници. Цитираното решение обаче не е относимо към процесния случай доколкото в него не е разгледана сходна хипотеза. С него не е преценявано съотношението между висящо производство по иск за ревандикация на земеделска земя и висящо производство по иск за установяване правото на собственост върху същия имот към момента на обобществяване на земите с оглед приложението на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване и Върховният касационен съд не може да се произнася по основателността на оплакванията срещу определението на въззивната инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19 от 08.01.2009 год. по в.ч.гр.дело № 1142/2008 год. на Б. окръжен съд по частната касационна жалба вх. № 142 от 20.01.2009 год., подадена от Е. С. М. и К. С. В. от гр. Б..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: