О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София, 06.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 281 по описа за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на М. А. Х. от с. Б. дол, община Т., против разпореждането от 18.05.2010 год. по гр. д. № 34/2010 год. на Сливенския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба против въззивното решение от 22.03.2010 год. по същото дело в осъдителната му част до размер 1 765 лв.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че подадената от настоящия жалбоподател в срок касационна жалба против въззивното решение е нередовна, поради липсата на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпореждане от 30.04.2010 год. е указал на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности в жалбата му и тъй като в дадения срок тези указания не са изпълнени и с подадената допълнителна молба, с обжалваното разпореждане върнал касационната жалба, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разпореждането е правилно и следва да се остави в сила.
Действително, жалбоподателят в дадения му с разпореждането за констатираните нередовности срок е подал молба с уточнения, но както правилно е заключил въззивният съд, нередовностите не са отстранени. За да се обоснове приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава жалбоподателят, следва да се изложат и съответните съображения относно значението на формулираните правни въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4. В случая жалбоподателят сочи в допълнителната си молба неточност в прилагането на разпоредбата на чл. 228 ЗЗД, което на първо място, не предпоставя значението на формулираните от него в изложението въпроси, по които е поддържал да е произнасянето на въззивния съд, със значението им за точното прилагане на закона, а от друга страна обосновава касационно основание за неправилност на решението, но не и основание за допускане на касационното обжалване.
В тежест на касатора е да обоснове наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, като мотивира същите, което не се изчерпва с формалното позоваване на разпоредба на закона и произволно поставяне на въпросите, които, както е посочено и в цитираното Тълкувателно решение, следва да са включени в предмета на спора и да са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело – т. 1. Като не е изложил ясно и точно съображенията си за обосноваване приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбоподателят не е отстранил нередовностите в касационната жалба и правилно въззивният съд я е върнал с обжалваното разпореждане, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Последното следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 18.05.2010 год. по гр. д. № 34/2010 год. на Сливенския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на М. А. Х. от с. Б. дол, община Т., против въззивното решение по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: