О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София, 07.07.2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
Като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1209/2016г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. С. П. от [населено място] срещу определение № 1498 от 28.04.2016 г. по в.ч.гр.д. № 1354/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 16.02.2016 г. по т.д.№ 22/2016 г. на Окръжен съд -Монтана, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. В частната жалба се поддържа, че иск по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ не е предявен. Основание за предявяване на иск по чл.604 във връзка с чл. 537 и чл.124 ГПК е обстоятелството, че на събранието на 30.01.2015г. не е присъствал нито един член на сдружението, същото е проведено от лица, които не са негови членове, поради което техните решения нямат отношение към сдружението и са нищожни. Не може да се оспорва законосъобразност на решение на ОС, когато въпросните решения не са взети от общо събрание на членове на дружеството. Поддържа се в частната жалба, че петитума на иска съответства на обстоятелствената част на исковата молба, че решенията материализирани в протокол от 30.01.2015г. не са взети от ОС на търговско промишлената палата – Монтана, същото е нищожно, поради което и вписаното обстоятелство е несъществуващо.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. от надлежна страна в
Софийският апелативен съд, с обжалваното определение , е потвърдил определението на Монтанския окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.604 във връзка с чл.537, ал.2 ГПК. Решаващият състав е приел, че изложените обстоятелства в исковата молба, както и в уточняващата молба, сочат на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ и съответстват на искане за отмяна на взетите решения, предвид че към момента на приемането им ищецът е бил член на сдружението, а заявеният петитум на исковата молба сочи на иск на правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, чиито правни последици са визирани в чл. 604 ГПК – за заличаване на извършеното с решение от 10.02.2015 г. на ОС Монтана вписване по ф.д. №2455/1992 г. на ОС Монтана на посочените в него обстоятелства. След дадените му указания ищецът, не е отстранил нередовностите на исковата молба, като отстрани несъответствието между обстоятелствена част и петитума на иска, което е основание за прекратяване на производството по делото по чл.129, ал.3 ГПК. Съдът също е приел, че предявеният иск по чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустим, тъй като незаконосъобразноста на решение на ОС на сдружението с нестопанска цел подлежи на отмяна с конститутивния иск по чл.25, ал.4 ЗЮСНЦ.
По основанията за допускане на определението на апелативния съд до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК.
Частният касатор формулира следните правни въпроси: 1/ „Член на сдружение може ли да предяви иск за нищожност на решение на общото събрание и по какъв ред?”; 2/ „Искът по чл. 25, ал.4-6 от ЗЮЛНЦ специален ли е по отношение на искът по чл. 604, вр. чл. 537, вр. чл. 124 от ГПК?”; 3/ „Правото на иск по чл. 25, ал.4-6 от ЗЮЛНЦ изключва ли правото на иск по чл. 604, вр. чл. 537, вр. чл. 124 от ГПК?”. По първия и втория въпрос се поддържа противоречие на определението с ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС. По третия въпрос също се поддържа противоречие с ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС, както на решения на ВКС ГК и ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК. По всички въпроси се поддържа и критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Така формулираните въпроси не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са зададени общо теоретично и не са съобразени с мотивите на съда за прекратяване на производството по делото. По първия въпрос по принцип не е отречено от съда правото на ищеца, като член на сдружението, да предяви установителен иск за установяване нищожност на решение на ОС на сдружението с нестопанска цел.Съгласно мотивите към т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело да е формирал решаващата му воля. В случая производството по делото е прекратено на две основания – първото не са отстранени констатирани нередовности на исковата молба / чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК/ и второ – ищецът е разполагал с иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. Следва да се отбележи, че в ТР №1/20092г. на ОСГК на ВКС, чийто постановки са относими за сдруженията с нестопанска цел, ясно е посочено, че нищожно е липсващото /невзето/ решение на ОС, което е отразено като съществуващо в протокол на ОС или в протоколната книга на дружеството, а така също ако е вписано в търговския регистър. В зависимост от това дали решението подлежи на вписване в регистъра или не, се определя и правният интерес на ищеца от предявяване на установителен иск по чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК отм., аналогичен чл.124, ал.1 и ал.3 ГПК, или на иск по чл. 431, ал.2 ГПК във вр. с чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК отм., аналогични чл.537, ал.2 във вр. с чл.124, ал.1 и ал.3 ГПК / ако решенията на ОС е вписано/.Дадено е също тълкуване на вложените в чл.604 ГПК понятия ”недопустимост” и „нищожност” на вписването, и вписване на „несъществуващо” обстоятелство.Когато се твърди порок на самото вписване, тъй като се касае до различни хипотези, ищецът трябва да конкретизира съответния порок, за редовност на исковата молба и приведи петитума на иска съобразно него, в какъвто смисъл са указанията в р.от3.12.2016г. на ОС.Искът за отмяна на регистърното решение е недопустим / р № 35по т.дело № 546/2009г. на ВКС, ТК, Іт.о. представено от касатора/.Заличаването на вписването е последица от уважаване на иска по чл.537, ал.2 ГПК.
Вторият и третият въпрос са в същност един и същ, зададени по различен начин и освен, че са поставени общо теоретично, даденото от съда разрешение не е в противоречие със съдебната практика на ВКС. С разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ е предвидена възможност за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава на взети от общото събрание на сдружението решения, иницииран от лимитивно посочените в ал. 6 на чл. 25 ЗЮЛНЦ лица. Ако страната, която се позовава на порок на самите решения, разполага с конститутивен иск по чл.25, ал.4, вр. ал.6 от ЗЮЛНЦ, субсидиарният установителен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК в този случай е недопустим. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 85/30.06.2010 г. по т.д. № 913/2009 г., ІІ т.о. и решение № 667/19.06.2006 г. по т.д. № 173/2006 г., ІІ т.о. В случая съдът е приел, че изложените от страната фактически констатации сочат на отмяна на решение на ОС, поради което ищецът разполага с конститутивния иск по чл.25 ЗЮЛНЦ.
Поставените въпроси дори и да се приеме, че обосновават общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3ГПК доколкото по прилагането на разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, на чл.25 ЗЮЛНЦ и чл.537, ал.2 и чл.604 ГПК има установена съдебна практика, която е задължителна за правоприлагане от съдилищата.
В обобщение на горното, въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1498 от 28.04.2016 г. по в.ч.гр.д. № 1354/2016 г. на Софийски апелативен съд, гр.о., ХІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: