О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 16.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 115 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. В.,Стелиян В. В. и Л. В. К. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 23.07.2008г. по гр.д. №382/2008г. по допускане на делбата. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че същественият процесуалноправен въпрос за допустимостта в делбеното производство съдът да се произнася по развалянето или прогласяването нищожността на договор за учредяване право на строеж е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и при наличие на противоречива практика на съдилищата. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторите се позовават на приложените към изложението решение №607/24.06.2002г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д. №57/2002г.,решение №862/2006г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №505/2005г.,решение №30/13.02.2006г. на І ГО на ВКС по гр.д. №669/2005г. и решение №14/15.05.2008г. на Плевенския окръжен съд,постановено по адм.д. №73/2007г.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба К. Г. И. ,Любомир В. И. , Р. К. П. ,Полина Т. М. и М. Т. М. изразяват становище,че основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 не са налице,тъй като посочените от касаторите решения на ВКС касаят съвършенно различна хипотеза,а решението по административно дело като касаещо друга материя не би могло да обуслови основание за допускане на касационно обжалване по реда на ГПК. Претендират да им бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответникът по касационна жалба Община П. не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 23.07.2008г. по гр.д. №382/2008г., Плевенският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е допуснато да се извърши съдебна делба между К с дял от 6/36 ид.части,Илиян В. И. с дял от 6/36 ид.части, Л. В. И. с дял от 6/36 ид.части,Радка К. П. с дял от 4/36 ид.части,Полина Т. М. Д. с дял от 1/36 ид. част,Мирослав Т. М. с дял от 1/36 ид.част и Община П. с дял от 12/36 ид.части на гараж със застроена площ от 17.88кв.м.,находящ се в гр. П.,ул.”С“№24,построен в дворно място, съставляващо ПИ 6033 в кв.185 по плана на града,а по отношение на Р. Ц. В.,Стелиян В. В. ,Людмила В. К. и държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството искът за делба е отхвърлен.
Прието е,че гаражът е съсобствен само между съделителите,между които е допусната делбата,тъй като те притежават както самостоятелни обекти от построената в дворното място жилищна сграда,така и идеални части от самото дворно място,в което е построен и процесният гараж. По отношение на останалите съделители е прието,че не се легитимират като съсобственици на гаража,тъй като нито притежават идеални части от дворното място,нито е установено в тяхна полза надлежно да е учредено право на строеж за процесния гараж-в полза на наследодателя на съделителите-физически лица В. В. е отстъпено право на строеж със заповед № РД-15-974/08.07.1997г. на кмета на Община П., въз основа на която на 10.07.1997г. е сключен и договор за отстъпване право на строеж,но тъй като не е установено към този момент общината да е притежавала право на собственост върху дворното място /същото е било съсобствено между държавата и физически лица и едва през 1999г. на основание §42 ПЗР на ЗИД на ЗС съответната идеална част от дворното място е станала общинска собственост / е прието,че кметът на Община П. не е могъл през 1997г. валидно да учреди право на строеж в полза на В. В. Прието е,че ако суперфициентът не е собственик на земята,върху която е учредил правото на строеж,суперфициарят не може да противопостави този договор на действителните собственици на земята и не може да им противопостави с оглед на това твърдението,че договорът за учредяване на суперфицията не е развален.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че по въпроса допустимо ли е в делбеното производство съдът да се произнася по развалянето или прогласяването нищожността на договор за учредяване право на строеж ако подобно искане не е било направено или първо по тези въпроси следва да бъде проведено отделно производство, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,както и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Противоречиво разрешаване на така поставения на разглеждане въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не е налице.
На първо място следва да се отбележи,че така поставеният въпрос в случая не е съществен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,тъй като въззивният съд не е обсъждал действителността на сключения на 10.07.1997г. договор за учредяване право на строеж,а само е преценявал дали са настъпили предвидените в чл.63,ал.1 ЗС правни последици. Обсъждано е дали този договор е противопоставим именно от гледна точка на вещноправните си последици на действителния собственик на земята,но не и действителността на същия по смисъла на чл.26 и сл. ЗЗД,респ. наличието на предпоставките за неговото разваляне по съдебен ред. В този смисъл и представените с изложението решения на ВКС не сочат на наличие на противоречиво разрешаване по съществен въпрос,тъй като касаят възможността за извършване на преценка за валидността на една облигационна връзка,а не вещноправните й последици. Освен това съгласно константната практика на ВКС не съществува пречка в първата фаза на делбеното производство да бъдат разрешавани и спорове,касаещи нищожността на договори,в който смисъл са и дадените в Постановление №7 от 1973г. на Пленума на ВС указания.
В случая същественият материалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд,касае,както вече беше отбелязано,вещноправните последици на договор за учредяване право на строеж,сключен от лице,което не притежава право на собственост върху терена,който може да бъде разрешен и без да се извършва преценка за валидността на облигационната връзка. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС,вкл. и с оглед задължението на съда в І фаза на делбеното производство да се произнесе по въпроса налице ли е съсобственост по отношение на правото,предмет на делбата и между кои лица на основата на установената по делото фактическа обстановка, преценявайки вещноправните последици на сключените преди предявяването на иска договори.
Не е налице противоречиво разрешаване на съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и с оглед на представеното с изложението решение на Плевенския окръжен съд по адм.д. №73/2007г. на първо място,тъй като същото касае законосъобразността на разрешение за строеж,който въпрос в производството по настоящето дело не се поставя,а освен това и по причина,че с оглед различния характер на производството практиката на съдилищата по административни дела не би могла да обуслови наличие на основание за касационно обжалване по смисъла на ГПК. И тъй като в случая,както вече беше отбелязано,не е налице разрешаване на съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и не се установява такива въпроси да са решавани противоречиво от съдилищата,следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в сочения от касаторите смисъл.
С оглед изхода от настоящето производство на ответниците по касационна жалба К. Г. И. ,Любомир В. И. , Р. К. П. ,Полина Т. М. и М. Т. М. на основание чл.78,ал.2 ГПК във вр. с чл.81 ГПК следва да бъде присъдена сумата 200.00лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.07.2008г. по гр.д. №382/2008г. по описа на Плевенския окръжен съд по подадената от Р. Ц. В.,Стелиян В. В. и Л. В. К. касационна жалба вх. №1444/21.08.2008г.
ОСЪЖДА Р. Ц. В.,Стелиян В. В. и Л. В. К. на основание чл.78,ал.2 ГПК да заплатят на К. Г. И. ,Любомир В. И. ,Радка К. П. ,Полина Т. М. и М. Т. М. сумата 200.00лв. /двеста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: