О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 26.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 53/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. И. Д., И. Д. Ц., М. Щ. Х. и Б. Щ. Г. чрез процесуален представител адвокат М против въззивно решение на Разградски окръжен съд № 98/23.10.2009 г., постановено по гр. д. № 211/2009 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Разградски районен съд № 80/21.04.2009 г. по гр. д. № 194/2008 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Б. И. Д., И. Д. Ц., М. Щ. Х. и Б. Щ. Г. против А. Е. М., С. Ш. М. и И. Х. Ш. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност по отношение на ищците на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между първите двама ответници в качеството им на продавачи и третата ответница в качеството й на купувач по договора за покупко-продажба на недвижими имоти-апартамент и гараж, находящи се в гр. Р., сключен с нотариален акт № 1* том ІІ, рег. № 4* дело № 314/2005 г. на нотариус № 312 с район на действие РРС.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита се, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос: относно упражняването на потестативното право на иск по чл. 135 ЗЗД от страна на кредиторите спрямо длъжника с цел обезпечение на вземането им, както и по съществен процесуалноправен въпрос: какъв е обема на пълното доказване на знанието на третото лице-приобретател по сделката за увреждане на кредитора и при преценката на събраните по делото доказателства как се формира вътрешното убеждение, както и че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченото с изложението основание за допустимост на касационното обжалване е аргументирано със съображения по съществото на спора.
Ответниците по касация А. Е. М. и С. Ш. М. чрез процесуален представител адвокат А са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация И. Х. Ш. чрез процесуален представител адвокат С също е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка по реда на чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
За да отхвърли иска с правно основание чл. 135 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищците не са провели пълно доказване на елемент от фактическия състав, а именно, че третото лице-купувач, с което длъжникът е договарял /ответницата Ш. / е знаела, че със сключената между нея и първия ответник /А. Е. М. чрез пълномощник съпругата му ответник С. Ш. М./ възмездна сделка са увредени интересите на кредиторите-ищци.
Формулираният с изложението към касационната жалба въпрос за упражняването на потестативното право на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД не е от значение за формиране решаващата воля на съда и не е обусловил крайния изход на спора между страните, поради което не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Произнасянето по процесуалноправния въпрос за обема на пълното доказване на знанието у третото лице-приобрател по сделката за увреждане на кредитора не обосновава основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и/или обществените условия, а за развитие на правото, когато законът е непълен, неясен или противоречив.
Конкретният случай не е такъв.
Преди всичко в изложението относно основанието по т. 3 не са изложени никакви аргументи в аспект на законовата хипотеза за допустимост, на която касаторите са се позовали.
Независимо от това, във формулировката на процесуалния въпрос, така както е поставен с изложението се съдържа и неговият отговор, а именно – по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване и с всички доказателствени средства да установи знанието за увреждане на интересите му у третото лице-приобретател по увреждащата възмездна сделка /в случай че липсва родствена връзка между него и длъжника-съконтрахент/, в който смисъл самият закон съдържа изрична регламентация с разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Що се отнася до въпроса за технологията на формиране на вътрешното убеждение на у съда съобразно събраните по делото доказателства този въпрос не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се поставя на обсъждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Разградски окръжен съд № 98/23.10.2009 г., постановено по гр. д. № 211/2009 г. по касационна жалба от Б. И. Д., И. Д. Ц., М. Щ. Х. и Б. Щ. Г. чрез процесуален представител адвокат М.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: