О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 10.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№192/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. И. Т. от гр. С., чрез пълномощника си адв. Р срещу определение №14 473 от 04.12.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 11521/2009 год. на Софийски градски съд, ТК, VІ-9 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Б. Т. срещу разпореждане от 29.10.2009 год. на Софийски районен съд , 55 състав по ч.гр.д. №44347/2009 год., с което е оставено без разглеждане заявлението й за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК, срещу „К” А. , /в несъстоятелност/ за сумата 2 526,17 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение и обезщетения по КТ и производството по делото е прекратено.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Изразява се становище, че заповедното производство е факултативен процесуален способ за бързо и икономично реализиране на определени от закона вземания, а не част от изпълнителното производство. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът по частната касационна жалба „К” А. , / в несъстоятелност/, не взема становище по нея.
В представеното по делото изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК във вр. чл. 274,ал.3 ГПК частният жалбоподател сочи, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона , както и за развитие на правото.
Предвид наведените в касационната жалба и представеното изложение доводи следва , че касаторът частен – жалбоподател повдига процесуалноправния въпрос относно допустимостта на заповедното производство по чл. 410 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист относно вземане за текущо трудово възнаграждение и обезщетения по КТ, когато длъжникът е в производство по несъстоятелност.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК счита, че по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК , предвид обстоятелството, че институтът на заповедното производство е нов и липсва установена практика по въпросите относно неговата допустимост, в това число и при хипотеза като настоящата.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел , че образуване на заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК като част от „Изпълнителното производство” по част V от ГПК срещу длъжник по отношение на който е открито производство по несъстоятелност е недопустимо , доколкото инициира производство за индивидуално принудително изпълнение. Направено е систематично тълкуване на нормите на чл. 637,ал.5 ТЗ, и чл. 638 ТЗ, от което е формиран извод, че образуваните изпълнителни производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността по вземания, произтичащи от трудови отношения се спират. С оглед на това е направен извод, че е недопустимо образуването на дела, които биха били спрени с тяхното образуване. Посочено е , че редът за удовлетворяване на вземания, произтичащи от трудово правоотношение , когато по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност е регламентиран в чл. 687,ал.1 ТЗ – а именно, че такива вземания се вписват служебно от синдика в Списъка на служебно приетите вземания.
Предвид тези съображения въззивният съд е потвърдил разпореждането на първата инстанция за прекратяване на производството по делото.
Тези изводи не могат да бъдат споделени.
Действително „З” систематично се намира в част пета на новия ГПК – „И”. Това само по себе си обаче не го прави част от изпълнителното производство. Същото не е и типичен исков процес, но може да прерасне в такъв, в случай че длъжникът възрази срещу издадената заповед за изпълнение / чл.414 и 415 ГПК/. При преценка относно неговата допустимост в конкретната хипотеза, следва да бъде съобразен както неговия характер, и целения с неговото успешно провеждане правен резултат, така нормите на ТЗ, касаещи допустимостта на заварени и нови производства срещу ответник, за който е открито производство по несъстоятелност.
Крайната цел на заповедното производство е снабдяване на заявителя с изпълнителен лист за претендираното вземане, в случая произтичащо от трудово правоотношение. С такъв изпълнителен лист би се снабдил и ищецът по успешно приключило исково производство за същото вземане. Разпоредбата на чл. 637,ал.1 ТЗ предвижда , че с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника ,с изключение на трудови спорове по парични вземания. Разпоредбата на 637,ал.5 ТЗ регламентира, че след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо да се образуват нови производствата по съдебни и арбитражни дела като трудовите спорове са посочени в изключенията, по които образуването на производство и съответно неговото провеждане, е допустимо. Безспорно вземането за трудово възнаграждение и обезщетение, произтичащо от трудово правоотношение представлява трудов спор. Целта на едно такова производство е да приключи с влязло в сила решение, въз основа на което ищецът да се снабди с изпълнителен лист . След като законодателят е дал възможност започнатите дела по трудови спорове за парични вземания да бъдат довършени при открито производство по несъстоятелност , както и възможност да се образуват нови такива дела при съществуващо вече производство по несъстоятелност , не съществува пречка да се започват и приключват и заповедни производства , които по реда на една съкратена процедура целят постигане на същия правен резултат. В случая се налага едно разширително тълкуване на текстовете на чл. 637,ал.1 и 5 ТЗ , произтичащо и от обстоятелството, че при създаването на тези текстове заповедното производство, което за пръв път е регламентирано в ГПК /2008 год./ не е било част от българското обективно право.
Разпоредбата на чл. 638 ГПК в случая няма отношение, доколкото, заповедното производство, предхожда изпълнителното производство, не е част от него , и неговата допустимост следва да се преценява самостоятелно.
Вярно е , че с разпоредбата на чл. 687 ТЗ е предвиден облекчен ред за приемане на вземанията на работниците и служителите на обявеното в несъстоятелност предприятие , но тази възможност не прави заповедното производство досежно вземания произтичащи от трудово правоотношение недопустимо , доколкото това не е предвидено в закона. Колизията между индивидуалното принудително изпълнение на работникът или служителят който се е снабдил с изпълнителен лист в заповедното производство и производството по несъстоятелност като способ за универсално принудително изпълнение, каквото представлява в производството по несъстоятелност е разрешена в текста на чл.638,ал.4 КТ.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №14 473 от 04.12.2008 год., по ч.гр.д. № 11521/2009 год. на Софийски градски съд, ТК, VІ-9 състав,
ОТМЕНЯ определение №14 473 от 04.12.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 11521/2009 год. на Софийски градски съд, ТК, VІ-9 състав и връща делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: