О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
[населено място], 12.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1404 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на бъдещия ответник Г. Н. Расолков от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. И. В. срещу определение № 3389 от 13.02.2015г. по ч. гр. дело № 995/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав, с което след отмяна на определение от 14.01.2015г. по гр. дело № 1444/2015г. на Софийски районен съд, 40 състав е допуснато обезпечение на бъдещи искове за признаване за установено, че М. Й. А. не дължи на Г. Н. Расолков сумата 13 000,00 лв. – главница по запис на заповед от 02.01.1999г., ведно със законната лихва от 24.04.2002г., и сумата 260,00 лв. – съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 03.07.2002г. по гр. дело № 03111/2002г. на СРС, 68 състав, както и сумата 8 625,87 лв. – главница по запис на заповед от 02.01.1999г., ведно със законната лихва от 24.02.2002г., и сумата 172,52 лв. – съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 03.07.2002г. по гр. дело № 03112/2002г. на СРС, 68 състав чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20148500401818 по описа на ЧСИ с рег. 850. На основание чл. 390, ал. 4, изр. 2 е определена парична гаранция в размер на 2 200,00 лв., вносима от ищеца М. Й. А. по сметка на Софийски районен съд, а на основание чл. 390, ал. 3 ГПК е определен двуседмичен срок за предявяване на обезпечените искове, считано от датата на връчване на определението.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм./?
2. Дали постановлението на съдебния изпълнител има конститутивно или декларативно действие и какви са последиците от това?
Частният жалбоподател поддържа, че първият правен въпрос е решен в противоречие с ППВС № 3/18.11.1980г. по гр. д. № 3/1980г. Въвежда и евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като въпросът се решава противоречиво към настоящия момент, поради което е включен като въпрос № 10 в предстоящото за приемане Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Относно втория правен въпрос частният жалбоподател релевира доводи за противоречивото му решаване – решение № 76/07.06.2011г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. е постановено в противоречие с ППВС № 3/18.11.1980г. по гр. д. № 3/1980г. По отношение на двата въпорса частният жалбоподател е посочил евентуално основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба М. Й. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Р. М. поддържа становище, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и производството да бъде спряно до приключване на тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да допусне обезпечение на бъдещите установителни искове за недължимост на определени суми по записи на заповед от 02.01.1999г., за които са издадени изпълнителен лист от 03.07.2002г. по гр. дело № 03111/2002г. на СРС, 68 състав и изпълнителен лист от 03.07.2002г. по гр. дело № 03112/2002г. на СРС, 68 състав чрез спиране на изпълнението по по изп. дело № 20148500401818 по описа на ЧСИ с рег. 850, въззивният съд е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обезпечение: бъдещите искове са допустими и индивидуализирани по основание и предмет; представените към молбата до първоинстанционния съд писмени доказателства са достатъчни да обусловят извод за осъществяване на факт, поставен в основанието на исковете /изтекла погасителна давност по отношения на вземанията, за които е образувано изпълнителното производство/, като е определена и парична гаранция в размер, достатъчен да покрие евентуалните вреди, които ответникът по бъдещите искове би претърпял от допуснатото обезпечение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като въззивният съд не е обсъждал въпроса за началото на новата погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито е изложил съображения относно действието на постановлението на съдебния изпълнител и неговите последици. Формулираните от частния жалбоподател правни въпроси се отнасят до спора на бъдещите искове по същество, докато в производството по обезпечение на иск /бъдещ или по висящо исково производство/ съдът е длъжен да прецени само предпоставките за допускане на обезпечение. По въпроса за предпоставките по чл. 389 и следващите от ГПК е формирана трайноустановена съдебна практика, включително и на ВКС, съгласно която, за да бъде допуснато обезпечение на иска, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ искът да бъде допустим и вероятно основателен; 2/ да е налице интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда; 3/ посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща. В хипотезата, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства следва да бъде представена гаранция в определен от съда размер. Посочената практика не се налага да бъде променяна. Съдебният състав, спазвайки постоянната практика на ВКС, е изследвал наличието на необходимите предпоставки, адекватността на обезпечителната мярка и е постановил определението си, като е определил парична гаранция, чиято цел е при евентуално отхвърляне на иска и претърпени вреди от ответника поради допуснатото обезпечение тези вреди да бъдат обезщетени.
Поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3389 от 13.02.2015г. по ч. гр. дело № 995/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.