О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на пети март , две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4000/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. А. Ю.,чрез назначения по реда на Закона за правната помощ процесуален представител адв. А. М. от АК-Търговище срещу решение №99 от 19.06.2019г по в.гр.дело № 173/2019г. на Окръжен съд –Търговище,с което е потвърдено решение №23 от 22.03.2019г на РС-Омуртаг.
Срещу касаторката е уважен иск за заплащане на сумата 18 796,08лв, включваща 3479,60лв непогасена част от втората арендна вноска за стопанската 2014/2015г и сумата 14660,91лв непогасена първа авансова вноска за стопанската 2015/2016г по сключен с ОД „Земеделие „ [населено място] договор за аренда №ПС 02-ОМ 02/03.08.2012г.,който договор понастоящем безспорно е прекратен поради неплащане , след отправено предизвестие. Уважен е и иска на основание чл. 86 ЗЗД в размер на сумата 5459,52лв.
Въззивният съд на свой ред е приел, че като арендатор ответницата не е изпълнила в исковия размер задължението си да заплаща вноската , уговорена в договор за аренда №ПС 02-ОМ 02/03.08.2012г както следва :
т.5.1 Общо за арендуваните земи 29796,07лв ;
т.5.2 Арендаторът се задължава при сключването на договора и не по- късно от 1 октомври на всяка следваща стопанска година :
т.5.2.1да заплати 50 % от годишната арендна вноска по т.5.1
т.5.2.2 да представи на арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50% от дължимата арендна вноска, с падеж датата на изтичане на стопанската година (1 октомври)
т.9Арендодателят има право да получава арендното плащане в уговорения в т.5.2 срок
т.14 Арендаторът е длъжен да извършва арендното плащане в размера и срока, уговорени в настоящия договор
т.15 Арендаторът е длъжен да представя запис на заповед в сроковете посочени в т.5.2
т.31 При неизпълнение на арендното плащане в договорения срок арендаторът дължи обезщетение в размер на законната лихва от дена на забавата
т.38 За неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на ЗАрЗ .
При горните клаузи на договора въззивният съд е приел , че те недвусмислено сочат задължение в края на всяка стопанска година арендаторката да заплаща две вноски – изравнителна,втора вноска за текущата година и първоначална /първа вноска от 50% от уговореното за предстоящата стопанска година/, като втората страните са определяли в отношенията си като авансова .Не е било спорно частичното и със забава изпълнение по отношение задължението за стопанската 2014/2015г ,както и неизпълнението на авансовата вноска за следващата стопанска година , поради което договорът е бил прекратен
В изложение, съдържащо се в касационната жалба назначеният служебно представител на ответницата изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, по въпроса:„когато в клаузите на договор за аренда не е предвиден падеж за плащане на втора окончателна арендна вноска, следва ли за падеж да се счита края на текущата стопанска година ,за която се дължи арендното плащане”.Защитата определя този въпрос за решаващо произнесен и обуславящ за изхода на спора поради приетото от въззивния съд, че съгласно клауза 5.2.1 от процесния договор арендаторът е длъжен не по- късно от 1 октомври на всяка стопанска година да заплати 50% от годишната арендна вноска. За остатъка въззивният съд е приел дължимост,при положение че няма изрична клауза в договора със същото или идентично съдържание : в чл.5.2.2.не бил договорен падеж, а единствено представяне на запис на заповед за останалите 50 % от дължимата вноска.
Постъпил е писмен отговор от ОД „Земеделие „ [населено място]. Отговорът на въпроса се съдържа в чл.8, ал.5 от Закона за аренда в земеделието(ЗАрЗ) , а законът е ясен. В клауза 5.2.2. също достатъчно ясно е посочено , макар в известна степен да се извежда по тълкувателен път,че падеж е датата на изтичане на стопанската година ,а това е датата 1. октомври , указано е както в договора , така и в §2 т.3 ДВ на ЗАрЗ .
След преценка Върховен касационен съд счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
Поставеният въпрос не отговаря на условието да е с обуславящо значение за съществуването на задължението на арендатора да заплаща арендната вноска, което задължение произтича от договора,а касаторката безспорно не го е изпълнила, включително след като й е бил даден срок за това чрез покана .
Отговорът на въпроса няма да доведе до друг решаващ и по отношение изискуемостта на присъденото вземане в случая ,съответно изпадането на арендатора в забава. Въпросът преформулира аргумента на неизправния длъжник, като предпоставя по реда на тълкуването да се направи обратен на направения от въззивния съд извод,че задължението за заплащане на втората арендна вноска за съответната стопанска година също е имало уговорен краен падеж ,датата 1 октомври. Общите и разяснени в практиката на ВКС принципни постановки на чл.20 ЗЗД за тълкуване на договорите ,приложени към клузите на т.1 (общи условия) , т.4.1 ,т.5.1 и уговоеното в т.5.2 на договора , според които клаузи арендаторът се задължава не по-късно от 1 октомври на всяка следваща стопанска година да извърши „плащанията” (същите са посочени както в т.5.2.1 – авансово, така и в т. т.5.2.2, остатък), позволяват единствено извод за парично задължение с установен за длъжника падеж на посочената дата,а не правна необходимост „да се счита”,както се постулира във въпроса.
Дори да се приеме, че в процесния договор не е посочен крайния срок (падеж) на 50% остатъка от арендната вноска за стопанската година, това няма да промени крайните изводи на съда, тъй като разпоредбата на чл.8,ал.5 ЗАрЗ е ясна, съответно би се оказала пряко приложима и длъжникът не може да черпи възражения от празнота в тази насока. Съгласно посочената диспозитивна норма, ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Съгласно пар.2 т.3 от ДР на ЗАрЗ стопанска година е времето от 1 октомври на текущата година, до 1 октомври на следващата година, която именно дата е посочена и в договора.
Предвид както съдържанието на процесния договор за аренда ,при който непълнота няма , така и ясната законова уредба за случай на непълнота , Върховен касационен съд ІІІ г.о намира ,че по поставения в изложението въпрос липсва обосновка и не е налице основание по селективния критерий на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
Воден от горното Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №99 от 19.06.2019г по в.гр.дело № 173/2019г. на Окръжен съд –Търговище
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .