4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
[населено място], 15.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение , в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1060 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 280 ал. 3 т.1 вр. с чл.279 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на А. Ч., Г. М., Ю. П. , Д. Б. и Б. Б. против определение № 2457 / 21.11.2012 год. на САС , ГК , 1 състав, с което е потвърдено разпореждане от 16.08.2012 год. по гр.д.№ 648 / 2009 год. на Софийски градски съд, ТО, VІ -2 състав , с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите с правно основание чл.83 ал.2 ГПК , за освобождаване от държавни такси по предявените от тях против [фирма] обективно кумулативно съединени искове , за присъждане обезщетение за вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на сключен между страните договор, вменяващ на ответника задължение да заяви в Патентно ведомство на Република България изобретение на ищците, за предоставяне на патент, както и уреждащ възмездното ползване на същото изобретение от ответника . Жалбоподателите оспорват правилността на определението с доводи , относими към правото им да бъдат освободени от държавна такса , на основание чл. 5 б.”е” от Закона за държавните такси , с оглед предмета на исковете , като считат че неправилно въззивният съд е счел доводите им , основани на приложението на нормата във връзка с чл.83 ал.2 ГПК , направени във въззивната частна жалба, за неотносими . Паралелно се позовават на неправилност, предвид несъобразяване от съда , като преценимо за произнасянето му обстоятелство , размера на дължимата с оглед цената на исковете държавна такса / 80 000 лева / спрямо доказаното от приложените декларации на лицата имуществено състояние . В аспект на последното формулират процесуално правен въпрос , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : за тълкуването на чл.83 ал.2 ГПК в случаите , когато размерът на държавната такса е значителен , съпоставен с имущественото състояние , семейното положение ,възрастта и здравословното състояние на ищците, дори когато за същите не може да се приеме , че са социално слаби , но заплащането на държавната такса се явява непосилно . В останалата си част изложението по чл. 274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК съдържа въпрос „ за тълкуването на чл.5 б.”е” от ЗДТ при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год. , спрямо искове с предмета на настоящите .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по същата съставът съобрази следното :
С разпореждане от 11.06.2009 год. по гр.д.№ 648 / 2009 год. , Зам. Председателят на Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателите , за освобождаване от държавни такси по предявените от тях против [фирма] обективно кумулативно съединени искове , на основанние чл.5 б”е” ЗДТ . Исковете им са с първоначална цена предпоставяща държавна такса от общо 2 000 лева, каквато им е указана с определението на съда от 16.06.2011 год. . С оглед разпореждането от 11.06.2009 год. ищците – настоящи жалбоподатели са депозирали молбата си на основание чл.83 ал.2 ГПК от 10.08.2011 г. ,с която са заявили и изменение на исковете си , при цена на същите от общо 2 000 000 лева , респ. при дължима държавна такса от 80 000 лева . Без изложение на обстойни мотиви първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК . Разпореждането му от 16.08.2012 год. е потвърдено с определение № 2457 / 21.11.2012 год. на Софийски апелативен съд , ГК , 1 състав , в което и след обстоен анализ на съдържащите се в представените от страните декларации за обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК , е обоснован идентичен извод . Съдът не се е произнесъл по предпоставки за освобождаване от държавна такса на основание чл.5 б.”е” ЗДТ , тъй като е счел , че разпореждането е постановено на основание молба по чл.83 ал.2 ГПК , а не по такава с основание чл.5 б.”е” ЗДТ . За неприложимостта на последната норма, с оглед предмета на предявените искове е налице влязлото в сила разпореждане по гр.д.№ 648 / 2009 год. на СГС – от 11.06.2009 год. , потвърдено с определение № 1277 / 05.10.2009 г. по гр.д. № 2379 / 2009 год. на САС, ГК, І състав, потвърдено с определение № 413 / 27.05.2011 год. по ч.т.д. № 660 / 2010 год. на ВКС, ІІ т.о. . Молбата на страните за отмяна по реда на чл.303 ГПК на последните две определения е оставена без разглеждане с определение № 309 / 09.12.2011 год. по т. д. 1011 / 2011 год. на ВКС, І т.о., потвърдено с определение № 378 / 18.05.2012 г. по ч.т.д.№ 154 / 2012 година .
С оглед преждеизложеното, поставения от жалбоподателите въпрос – за тълкуването на чл.5 б.”е” от ЗДТ при приложението на ГПК в сила от 01.03.2008 год. – не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ЗДТ – не се включва в предмета на спора и приложение на чл.5 б.”е” ЗДТ , още по-малко тълкуване на разпоредбата , впрочем сама по себе си достатъчно ясна относно предмета на защита , спрямо който намира приложение , не е обусловило решаващите изводи на въззивния съд . Предвид това несъстоятелно е разглеждане на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове приложение на същата хипотеза вр. с т. 4 от ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Дори поставеният въпрос да би имал характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , то представеното определение № 1780 / 12.10.2011 г. по ч.гр.д. № 3310 / 2011 г. на САС , ГК, І състав не е доказано да е влязло в сила и преди всичко не дава отговор на въпроса в идентична на процесната хипотеза досежно активната материално-правна легитимация на ищците . По противопоставения спор същите са носители на изключителни права върху изобретение , претендирайки обезщетение за пропуснати ползи от незаплащано от ответника, ползващ патента , лицензионно възнаграждение . В настоящия спор ищците не твърдят материалноправна легитимация на патентопритежатели .
По поставения първи въпрос – относно съобразяване размера на дължимата държавна такса / 80 000 лв./ , при преценка на предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.83 ал. 2 ГПК , настоящият състав съобрази, че атакуваното разпореждане на първоинстанционния съд е постановено съобразно заявената в исковата молба цена на исковете , предпоставяща дължима държавна такса от 2 000 , а не от 80 000 лева . По последващата им молба – увеличаваща претенциите до общ размер от 2 000 000 лева и допустимостта на предявеното със същата изменение на исковете , вкл. дължима с оглед изменението държавна такса , няма произнасяне . Въззивният съд изрично е коментирал размера на дължимата по първоначалната цена на исковете държавна такса от 2 000 лева, спрямо декларираното от страните имуществено състояние и съобразявайки броя на ищците и припадащия се всекиму размер е счел , че същият не е значителен . Така установеното имотно състояние на ищците, при липса на други съобразими по смисъла на чл.83 ал.2 ГПК обстоятелства , е приел за необосноваващо основание за освобождаване от държавна такса . С оглед мотивите на въззивното определение, размерът на дължимата такса не е отречен като критерий при преценката по чл.83 ал.2 ГПК , поради което и поставеният от жалбоподателите въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Не би бил обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Няма противоречие в съдебната практика по приложението на чл.83 ал.2 ГПК , обусловена от непълнота , неяснота или противоречивост на нормата , нито са доказани предпоставки за промяна или осъвременяване на непротиворечивата съдебна практика по приложението й , с оглед промяна в законодателството или обществените условия, предвид което отговорът на формулирания въпрос да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2457 / 21.11.2012 год. на САС , ГК , 1 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :