Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
4960_16_opr_288_108_zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 18.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4960 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e oбразувано по касационна жалба на А. М. К. и А. М. К. срещу въззивно решение № 176 от 27.06.2016 г. по възз. гр. д. № 106 /2016 на Добричкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу И. Д. А. и А. И. А. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на реална част от поземлен имот (с площ около 24 кв.м. до вътрешната граница между имотите на страните), чието местоположение е индивидуализирано чрез скица, представляваща неразделна част от решението.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни И. Д. А. и А. И. А. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
От фактическа страна: Имотите на страните са съседни, намират се в селищно образувание в [населено място], [община]. Те са били индивидуализирани според план от 1988 г. за зона за земеделско ползване, създадена съгласно ПМС № 29 /1987 г при предоставянето им за ползване. Придобити са през 1993 г., с договори от 2006 г. и 2007 г. към тях са придобити площи, но не спорната. След придобиването им за тях не са уреждани регулачни сметки между страните.
Имотите са заснети за първи път по кадастрален план, одобрен през 2000 г., по който получават номера. По кадастралния план е изработен парцеларен план. През 2005 г. е изработен опорен план и оцифряване на парцеларния план, който обаче е отменен поради неспазване на законовата процедура по приемане и одобряване. През 2008 г. е одобрена кадастрална карта и е одобрен ПУП – ПР.
От правна страна: Спорната площ е във формата на триъгълник. Правото на собственост на страните е установено по безспорен начин с представени договори за продажба от 1993 г., 2006 г. и 2007 г. Въз основа на заключението на съдебно-техническа експертиза, преценена съвкупно с останалите събрани доказателства съдът приема : Със заповед от 2008 г. е одобрена кадастрална карта. Въз основа на нея е одобрен ПУП, С него за пръв път се извършва регулация. ЗУТ не предвижда пряко отчуждително действие. По делото няма доказателства да са уреждани отношения, свързани с регулационна граница, затова незаконосъобразно е отменена предишна кадастрална карта, с което процесната част е включена в имота на ищците. Според свидетелите границата не е местена от първоначалното ограждане, това представлява грешка в кадастралния план – разминаване между имотни и регулационни граници.. Изложени са и мотиви за неоснователност на възражението за сила на пресъдено нещо на решение по гр. дело от 2012 г..
Жалбоподателите извеждат следните процесуалноправни въпроси:
1. За редовността и валидността на решение, постановени по нередовна искова молба, когато след доклада се установи липса на част от писмено доказателства. Преклудирано ли е правото да бъде представено повторно (липсващото писмено доказателство) и с това увредено ли е правото на защита на ищеца.
Въпросите се поясняват с твърдения, че щом с исковата молба по делото е представено съдебно решение, в което пише, че неразделна част от него е приета по делото скица, но такава липсва по настоящото дело, то следва да се приеме, че скицата е била представена по делото и поради последващата и липса исковата молба е нередовна; че в случая такава липса е установена в съдебно заседание на 09.04.2015 г., но въпреки това съдът не е дал указания за отстраняване на нередовността чрез повторно представяне на скицата.
Настоящият състав намира, че въпросите не са обуславящи поради следното:
Твърдените от жалбоподателите факти (от техния процесуален представител) не се установяват по делото:
Няма данни въпросната скица да е била представена с исковата молба, както се твърди. Тя не си съдържа в описа на доказателствата. А също така номерацията на листовете по делото, следващи исковата молба, е последователна – след исковата молба до края на приложените доказателства не липсва номер, а следователно и представено доказателство.
Твърдението, че щом с исковата молба по делото е представено съдебно решение, в което пише, че неразделна част от него е приета по делото скица, но такава липсва по настоящото дело, означава, че скицата е била представена, не може да бъде споделено, тъй като не съдържа причина за извода (изводът не се основава на фактите).
Не се установява и липсата на скица да е била установена в съдебно заседание на 09.04.2015 г., съдът не е отразил такава констатация в протокола от съдебното заседание, проведено на тази дата. В протокола (на л.207,стр.2, абзац 1) са отразени изявленията на процесуалния представител на жалбоподателите, че е представил като доказателство по делото съдебно решение, „в което има скица посочена” и по-нататъшните му разсъждения, че би могъл да представи скицата по делото, но му е трудно да каже дали има правно основание с оглед на преклузията и ако не възразяват колегите (процесуалният представител на насрещните страни) ще я представи. Но не е заявил на съда, че представя скицата, нито е направил искане до съда да приеме скицата, поради което и съдът не се е произнесъл, нито е следвало да се произнесе по приемането (или възможността да бъде приета) на непредставена скица. Във въззивната жалба процесуалният представител на жалбоподателите също не е направил доказателствени искания.
Въпросите не са обуславящи и поради следното:
Липсата на скица, която представлява неразделна част от решение по друго дело, представено като доказателство за основателността на иска по настоящото дело, е без значение за валидността и за допустимостта на въззивното решение и за редовността на исковата молба, защото не е част от процесуалните предпоставки за наличието и надлежното упражняване на правото на иск.
2. Какви са правомощията на въззивния съд когато първоинстанционният (съд) се е произнесъл по непредявен иск, допустимо ли е решение по петитум, непосочен в исковата молба.
Въпросът е основан на твърдения, че в исковата молба не е посочено, че се претендира площ между два поземлени имота, а произнасянето е за такава площ.
Въпросът не е обуславящ и няма съмнение за недопустимо произнасяне, доколкото в решението на съда местоположението на процесната реална част е индивидуализирана чрез скица, която е добавена от съда като неразделна част към решението, на която е отразено точното местоположение на процесната площ. А видно от мотивите към въззивното решение, в което е обсъдено заключението на вещото лице, съдът е приел, че спорната площ не е част от имота на ищеца, а от имота на ответника.
3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни по делото факти и доказателства и съставлява ли необсъждането на доказателства процесуално нарушение.
Първата част от въпроса е обуславяща, но въззивният съд не я е разрешил както твърдят жалбоподателите, а в съответствие с установената практика е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти в съответствие с доводите във въззивната жалба.
Втората част от въпроса не е обуславяща (поради извършеното обсъждане).
4. Допустимо ли е въззивното решение, когато в него не е обсъдено влязло в сила решение между страните, формирало сила на пресъдено нещо.
Въпросът не е обуславящ. Визираното влязло в сила решение е обсъдено от въззивния съд (на стр.8) от мотивите му. Прието е, че възражението за сила на пресъдено нещо и неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни и са изложени мотиви за това: решението касае спор между същите страни, но при невлязло в сила изменение на кадастралната карта, а настоящият спор е с оглед влязла в сила изменение на кадастралната карта, извършено със заповед от 2013 г..
5. Следва ли да се кредитира заключение на СТЕ, когато то е основано на планове и карти, които не са приети (одобрени) по предвидения за това ред, включително на такива, за които вещото лице твърди, че били изменени без заповед и одобряване
Въпросът не е обуславящ, Заключението не е основано на невлезли в сила планове, а проследява и пояснява устройствения статут на имотите по различните планове, като дава обосновани изводи кои от тях са влезли в сила и приложени (извършена е съпоставка на имотите по различните планове), включително чрез комбинирана скица.
Доколкото представлява довод за неправилност (че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е основал решението си на заключението на съдебно-техническата експертиза), то той не може да бъде разгледан в настоящото производство по чл.288 ГПК, в което се извършва преценка единствено за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски. Искането на насрещните страни за присъждане на разноски за процесуално представителство е основателно и доказано за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 176 от 27.06.2016 г. по възз. гр. д. № 106 /2016 на Добричкия окръжен съд, г.о.
Осъжда А. М. К. и А. М. К. да заплатят на И. Д. А. и А. И. А. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.