5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
С.,21.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 826/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. С. от [населено място] срещу решение № 366 от 02.03.2011 г., постановено по т. д. № 299/2010 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което след отмяна на решение от 11.03.2010 г. по т. д. № 108/2008 г. на Благоевградски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от проведеното на 07.04.2008 г. общо събрание на акционерите на [фирма].
Касационната жалба съдържа подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следния въпрос : „Дали в процеса по чл.74 ТЗ съдът, сезиран надлежно от акционер /ищцата С./, има правомощия да изследва/проверява по същество качествата на участниците в общото събрание на акционерите в [фирма], проведено на 07.04.2008 г., чиито решения са атакувани в настоящия процес”. Касаторката поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Позовава се и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че правилният отговор на въпроса ще допринесе за точното прилагане на чл.74 ТЗ в сходни случаи.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва касационната жалба и искането за допускане на касационно обжалване по съображения в писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от С. С. против [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на взетите от общото събрание на ответното дружество решения от 07.04.2008 г., отнасящи се до промени в управлението, в представителството, в Устава на дружеството и в състава на лицата, упълномощени да вписват обстоятелства в Книгата на акционерите, Софийски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не са осъществени твърдените в исковата молба нарушения на закона и на действащия към 07.04.2008 г. Устав на дружеството, релевирани като основания за отмяна на оспорваните решения.
По отношение на твърдението за отсъствие на решение на съвета на директорите за свикване на събранието, въззивният съд е констатирал, че събранието е свикано по искане на акционер, притежавал повече от три месеца повече от 5 % от капитала на акционерното дружество, каквато възможност е предвидена в Устава и в чл.223, ал.1 ТЗ. С оглед на това е направил извод, че искането на акционера е достатъчно за редовното свикване на събранието и че не е необходимо наред с него да има и решение на съвета на директорите.
За недоказано е счетено твърдението, че е нарушено правото на ищцата по чл.224 ТЗ на сведения за събранието. Решаващият въззивен състав е изложил съображения, че ищцата не е ангажирала доказателства да е отправяла искане до ответника за предоставяне на изготвените във връзка с дневния ред на събранието материали и ответникът да е отказал тяхното предоставяне, взетите от събранието решения не подлежат на отмяна заради нарушение на императивната разпоредба на чл.224 ТЗ.
Като лишено от опора в закона е преценено твърдението за опорочаване на процедурите по провеждане на събранието и гласуване на оспорваните решения вследствие участие в събранието на лица – С. Ж. и А. Ч., които не са придобили валидно акции от капитала на [фирма] и не са имали качеството на акционери към 07.04.2008 г. Въззивният съд е приел, че след като са били вписани в Книгата на акционерите и в заверения списък на присъстващите акционери, посочените лица са били легитимирани да участват в събранието и да гласуват при приемане на включените в дневния ред решения. Обосновал е становище, че предметът на проверка в производството по конститутивния иск с правно основание чл.74 ТЗ се изчерпва с преценката дали е спазен установения в закона и в устава на търговското дружество ред за провеждане на събранието и дали взетите решения съответстват на закона и на устава, поради което е недопустимо в рамките на това производство да се изследва дали участвалите в събранието лица действително имат качеството на акционери. С мотив, че съдебното решение по чл.74 ТЗ формира сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността на приетите от общото събрание решения, съдът е застъпил теза, че споровете за съществуване на членствени правоотношения следва да се разрешат в самостоятелно исково производство с участие на лицата, чието акционерно качество се оспорва, а преценката дали решенията са взети с необходимото мнозинство от гласовете на акционерите да се извърши само въз основа на данните в Книгата на акционерите и в списъка на присъствалите на събранието акционери.
Изводът, че С. Ж. и А. Ч. са имали право да гласуват като акционери в проведеното на 07.04.2008 г. общо събрание, е подкрепен допълнително със съображения, че дори да са допуснати релевираните от ищцата нарушения на устава при сключване на сделките за прехвърляне на акции от акционера Е. Б. на лицата Ж. и Ч., нарушенията биха довели до недействителност на сделките по отношение на дружеството и на останалите акционери, която недействителност следва да бъде прогласена по съдебен ред в отделно производство, а не инцидентно в производството по чл.74 ТЗ.
Въззивното решение е подписано с особено мнение от съдията – докладчик, който е изразил несъгласие със становището на мнозинството от съдебния състав за недопустимост в производството по чл.74 ТЗ да се изследва акционерното качество на участвалите в общото събрание лица. В особеното мнение е формиран извод, че поради неспазване на специалните изисквания на чл.14, ал.2 и ал.4 от действащия към 26.02.2008 г. Устав на [фирма] извършеното на 26.02.2008 г. прехвърляне на акции от Е. Б. на С. Ж. и А. Ч. не е породило транслативен ефект, в резултат на което Ж. и Ч. не са имали право да участват и да гласуват в общото събрание, респ. взетите от събранието решения подлежат на отмяна заради липса на предвиденото в чл.32 от Устава квалифицирано мнозинство за приемането им.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение.
Правният въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, несъмнено е релевантнен за конкретното дело, но така, както е поставен, е от значение за правилността на въззивното решение, а не за очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Аргументите в изложението, с които е обоснована общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, са идентични с оплакванията в касационната жалба за несъответствие със закона на решаващия извод на въззивния съд за недопустимост в производството по чл.74 ТЗ да се разрешават спорове за съществуване на членствени правоотношения с лица, вписани в Книгата на акционерите и участвали при провеждане на общото събрание, на което са приети оспорваните с иска по чл.74 ТЗ дружествени решения. Евентуалната неправилност на въззивното решение вследствие наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК може да бъде ревизирана само при осъществяване на касационния контрол по реда на чл.290 ГПК, но не съставлява основание за допускане на решението до касационно обжалване, в каквато насока са и изричните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Като относим към правилността на решението, а не към специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, въведеният от касаторката правен въпрос не може да се подведе под общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, за да се допусне по повод на него касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
Дори да се приеме, че въпросът попада в приложното поле на касационното обжалване, не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторката твърди, че произнасянето на въззивния съд противоречи на задължителната практика в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, но тази практика е абсолютно неотносима към разрешения с обжалваното решение правен спор. Цитираното тълкувателно решение е постановено по спорни въпроси на производството за съдебна делба и със същото са дадени задължителни указания на съдилищата в Република България относно прилагането на разпоредбите на чл.76 ЗН, чл.90а ЗН и чл.288 ГПК /отм./. Указанията са неприложими към спорния предмет на настоящото дело, в рамките на което е разгледан иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общо събрание на търговско дружество. Позоваването на т.1 от ТР № 1/19.05.2004 г. е неуместно, тъй като съдържащите се в тази част на решението разяснения във връзка с уредената в чл.76 ЗН особена недействителност на актовете на разпореждане на сънаследник с наследствена вещ не могат да бъдат отнесени към разпоредителните сделки с акции от капитала на акционерно дружество. Поради неотносимостта й към предмета на конкретното дело сочената от касаторката задължителна практика не подкрепя твърдението за осъществяване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За изчерпателност следва да се отбележи, че изразеното от въззивния съд становище за относителна недействителност на сделките, с които акционерът Е. Б. е прехвърлил част от акциите си от капитала на [фирма] на лицата С. Ж. и А. Ч., съставлява само допълнителен аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на иска с правно основание чл.74 ТЗ. С оглед на това въззивното решение не би могло да се допусне до касационно обжалване и в случай на отклонение от задължителната практика в ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като водещият аргумент за отхвърляне на предявения иск е недопустимостта в производството по чл.74 ТЗ да се разглеждат спорове за наличие на членствени правоотношения с отделните акционери, включително такива, свързани с валидното придобиване на акции.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е надлежно заявено и не следва да се обсъжда. Съгласно указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато разрешеният в обжалваното решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, докато в случая се поддържа, че „правилният отговор на поставения въпрос би допринесъл за точното прилагане на чл.74 ТЗ в сходни случаи”.
Предвид изложеното, решението по т. д. № 299/2010 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 366 от 02.03.2011 г., постановено по т. д. № 299/2010 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :