О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
С., 24.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№293 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК.
С определение №97 от 11.04.2011г. по ч.гр.д.№392/11г. на ВКС, І ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба Т. Й. М. срещу решение №282/17.12.10г. по гр.д.№128/10г. на Пернишкия окръжен съд. Съставът на ВКС е приел, че са предявени обективно съединени искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.108 от ЗС относно имот с данъчна оценка от 36,67лв., в какъвто размер съгласно чл.69, т.2 и 4 от ГПК е и цената на всеки един от исковете. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 31.01.2011г., при действието на редакцията на чл.280, ал.2 от ГПК след изменението и с ДВ бр.100/21.12.2010г., според която не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с цена на иска до 5000лв. При това положение обжалваното решение на Пернишкия окръжен съд не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на двата обективно съединени иска.
Частна жалба срещу това определение е подадена от Т. Й. М.. Тя счита, че по въпроса за допустимостта на касационната жалба е приложима редакцията на чл.280, ал.2 от ГПК, действала към момента на постановяване на въззивното решение, т.е. преди изменението на текста с ДВ бр.100/21.12.10г., а при определяне на обжалваемия интерес следва да се изхожда от пазарната цена на имота, която е над 1000лв., а не от данъчната му оценка.
Ответникът в производството Т. В. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
С изменението на чл.280, ал.2 от ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. В §25 към ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ е въведено правилото, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под висящи производства пред ВКС следва да се разбират тези, по които касационната жалба е подадена преди влизане в сила на посоченото изменение на ГПК. В §26 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ е указано, че този закон влиза в сила от деня на обнародването му – т.е. от 21.12.2010г., с изключение на конкретни текстове, сред които обаче не попада този, с който е изменен чл.280, ал.2 от ГПК. Това означава, че по стария ред се разглеждат всички касационни жалби, подадени преди 21.12.2010г., а по новия ред – касационните жалби, подадени на 21.12.2010г. и след тази дата.
В настоящия случай касационната жалба на Т. Й. М. С. срещу решение №282/17.12.10г. по гр.д.№128/10г. на Пернишкия окръжен съд е подадена на 31.01.2011г., следователно производството по нея не може да се разглежда като висящо пред ВКС преди въпросното изменение на ГПК и спрямо нея не може да се приложи старото правило, съгласно което подлежат на касационно обжалване въззивни решения по дела с обжалваем интерес до 1000лв. Но дори към жалбата да беше приложима старата редакция на чл.280, ал.2 от ГПК, тя пак не би могла да се допусне до касационно обжалване, тъй като обжалваемият интерес е под 1000лв. След известни колебания в практиката на ВКС се прие, че при вещни искове обжалваемият интерес се определя от данъчната оценка на спорния имот и само ако имотът няма данъчна оценка, се взема предвид пазарната му цена. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №97 от 11.04.2011г. по ч.гр.д.№392/11г. на ВКС, І ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: