О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр. София, 25.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Стоилова ч.гр.д. № 1350 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба вх. № 1398/12.ІІ.2019 г. на П. Й. С., понастоящем в затвора в гр.Ст.Загора, срещу определението на състав на ВКС ІV ГО от 28.І.2019г. по ч.гр.д. № 2032/2018г. В жалбата са изложени съображения за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност и се иска отмяна на определението. Заявено е и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /С./ по два въпроса.
Ответникът по частната жалба Висш съдебен съвет /В./ не е изразил становище.
ВКС намира, че частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
С определение от 11.VІ.2018г., постановено по ч.гр.д. № 2032/2018г., ВКС ІV ГО е оставил без разглеждане частната касационна жалба на С. срещу определението на Старозагорския окръжен съд от 22.І.2018г. по ч.гр.д. № 1014/2018г., с което е потвърдено определението на Старозагорския районен съд от 24.ХІ.2017г. по гр.д. № 5180/2017г., с което е върната исковата молба на С., подадена срещу В., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв., прекратил е производството по делото и е осъдил жалбоподателя да заплати на В. 50лв. разноски – юрисконсултско възнаграждение. Определението от 11.VІ.2018г. в прекратителната му част е потвърдено с определение на ВКС ІV ГО от 28.ІХ.2018г. по ч.гр.д. № 2630/2018г.
С обжалваното в настоящото производство определение от 28.І.2019г. по ч.гр.д. № 2032/2018г. ВКС е оставил без уважение искането на С. за изменяване по реда на чл.248 ГПК на определението от 11.VІ.2018г., постановено по същото дело. ВКС е приел, че ответникът по частната касационна жалба изрично е направил искане за присъждане на разноски, че правото му за това произтича от чл.78 ал.4 и ал.8 и чл.81 ГПК, че тъй като юрисконсултите работят по трудово правоотношение, специалната разпоредба на чл.78 ал.8 ГПК изисква само установяване, че юридическото лице е било представлявано в съдебното производство от юрисконсулт, като не е необходимо и не би било възможно да се представят доказателства за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, заплатено по конкретното дело. Взето е предвид, че в случая отговорът на процесуално недопустимата частна касационна жалба е подаден от В. чрез процесуалния му представител юрисконсулт А.Т., както и че юрисконсултското възнаграждение е определено в минималния предвиден по чл.25а ал.3 вр. с ал.2 НЗПП размер на основание с чл.78 ал.8 и чл.81 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП. Направен е извод, че при тези обстоятелства няма основание за исканото изменение на определението в частта за разноските.
ВКС намира, че не са налице предвидените в закона основания за отправяне на преюдициално запитване до С. по поставените въпроси „Нарушава ли се чл.47 т.2 от ХОПЕС /аналогичен на чл.6 т.1 от ЕКЗПЧ/, ако бъдат присъдени в тежест на ищеца разноски за ответната страна по частна касационна жалба, която не подлежи на касационен контрол поради цената на иска” и „Следва ли съдът да изпраща препис от частната касационна жалба на ответната страна за подаване на отговор, след като искът е недопустим и частната касационна жалба не подлежи на касационен контрол; би ли се нарушил чл.47 т.2 ХОПЕС, ако при тези обстоятелства съдът присъди и разноски в тежест на ищеца-касатор”.
Съгласно чл.628 ГПК когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности /С./.
Съгласно приетите от С. препоръки относно отправянето на преюдициални запитвания, публикувани в Официален вестник на ЕС на 25.ХІ.2016г., преюдициалното запитване трябва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на ЕС, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси по делото; С. може да се произнесе по запитването само ако правото на Съюза е приложимо по делото; по силата на чл.51 пар.1 от Х. на основните права на ЕС /ХОПЕС/ разпоредбите на Х. се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза, въпреки че хипотезите на такова прилагане могат да бъдат различни, от преюдициалното запитване трябва недвусмислено да личи, че по делото, разглеждано в главното производство, е приложима норма от правото на Съюза, различна от Х.; тъй като С. няма компетентност да се произнесе по преюдициално запитване, когато правното положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, разпоредбите на Х., на които евентуално се позовава запитващата юрисдикция, сами по себе си не могат да обосноват тази компетентност /т.8 – 10 от Препоръките/.
В разглеждания случай въпросите, по които жалбоподателят иска отправянето на преюдициално запитване, не отговарят не тези условия. На първо място, въпросите са за тълкуване на чл.47 т.2 ХОПЕС /следва да се посочи, че съгласно чл.32 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека са всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени до него в съответствие с чл.33, чл.34, чл.46 и чл.47/, а настоящият състав на ВКС счита, че разрешаването на разглеждания спор по делото не е свързано с прилагане на норма от правото на Съюза, различна от Х., при което не са налице предпоставките по чл.51 пар.1 от Х., респективно условията по т.8 и т.10 от Препоръките и по чл.628 ГПК. И второ, С. може да се произнася по въпроси относно общностното право, каквито поставените не са.
Частната жалба съдържа оплаквания, че процесуалните действия по делото се развивали само между съда и ищеца-жалбоподател, при което съдът не следвало да изпраща преписи на ответника, че за грешките на съда, изпратил препис от исковата молба и от частната касационна жалба, жалбоподателят не следвало да отговаря, това било в разрез с принципа за справедливост по чл.6 ал.1 от КЗПЧОС и спомагало за неоснователното обогатяване на ответника.
Частната жалба е неоснователна.
Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с разпоредбите на чл.78 ал.4, ал.8 и чл.81 ГПК. Съобразено е, че производството по делото е проведено с участието на В., тъй като с връчването му на препис от исковата молба той е станал страна – ответник в производството. С оглед на това по отношение на него е била приложима процедурата по чл.276 ГПК, респективно и правилата относно разноските за производството, включително и при прекратяване на делото, присъждане на каквито е поискано изрично. Неоснователно при тези обстоятелства е оплакването, че процесуалните действия са се развивали само между съда и касатора-ищец. Следва да се посочи в тази връзка, че проверка за допустимост на предявения иск съдът дължи не само по реда на чл.130 ГПК, но и в хода на цялото производство, докато то е висящо, съгласно чл.140, чл.270 и чл.293 ГПК. Във всички случаи отговорността за разноските на страните е на страните – тя е обективна, безвиновна и в зависимост от изхода на делото /дори ако те са водили процеса добросъвестно/. В закона не е предвидена вина при преценката кой следва да понесе отговорността за разноски, включително и ако производството не е прекратено от съда по реда на чл.130 ГПК, въпреки наличието на предпоставки за това, а то е сторено впоследствие – след връчването на ответника на препис от исковата молба.
По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. Й. С., понастоящем в затвора Стара Загора, срещу определението на ВКС ІV ГО № 39 от 28.І.2019г. по ч.гр.д. № 2032/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на П. Й. С. на адреса му по частната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: