4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 03.06. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1898/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Г. В. – пълномощник на Й. М. К., срещу въззивното решение от 29.11.2012 г. по гр. д. № 3475/2012 г. на Софийския градски съд.
Касационната жалба е подадена в срока по 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касация К. А. К. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението от 09.11.2011 г. по гр. д. № 41872/2008 г. на Софийския районен съд, в частта, с която е намалено с 30 228.31/83 500 ид. ч. дарението, извършено с н. а. № 128 от 07.02.2008 г., от А. К. К. в полза на жалбоподателката, и е възстановена запазената част на К. А. К. от наследството на дарителя, в размер на 30 228.31/83 500 ид. ч. от недвижимия имот, предмет на дарението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е посочила на първо място, че съдът се е произнесъл неправилно по въпроса кой от наследниците каква част наследява при преживял съпруг и дете и в тази част по коя методика следва да се определят наследствените квоти съобразно ЗНсл; при предявяване на иск за възстановяване на запазена част на наследник по коя норма следва да се определи тази му част – по правилото на чл. 29 или чл. 30 ЗНсл. Твърди, че различните съдилища прилагат по различен начин тези правни норми, а така също практиката в тази насока е противоречива, неясна, непълна и непоследователна. Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване относно метода за определяне размера на запазената част на наследник при преживяла съпруга и дете, тъй като по този въпрос произнасянето на въззивния съд противоречи на трайната практика на ВС и ВКС, обективирана в приложените към изложението решения.
На касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат решенията на въззивните съдилища, когато съдът е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, определящ изхода по конкретното дело, в противоречие с от практиката на ВКС, когато този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставените в настоящия случай правни въпроси са обсъдени единствено в решение № 1144 от 26.11.2008 г. по гр. д. № 4899/2007 г. на ВКС, V-то г. о., постановено в производство по чл. 218а, ал. 1, б. «а» ГПК /отм./ и съставляващо незадължителна съдебна практика.
С това решение е прието, че при искане за възстановяване на накърнена запазена част и намаляване на безвъзмездно разпореждане, се формира маса по смисъла на чл. 31 ЗНсл маса от всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗНсл и след това се прибави стойността на даренията към момента на откриване на наследството. За да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗНсл със завети или дарения, е необходимо да се определи масата по чл. 31 ЗНсл като имущество и в стойностно изражение и съответно – стойността на запазените и разполагаемите части. От стойността на свободното имущество, което не е предмет на общи или частни завещателни разпореждания и дарения, и от което наследниците със запазена част получават по закон, трябва да се определи тяхната част и тази сума да се съпостави със запазената част, за да се определи дали е накърнена.
В случая въззивният съд е процедирал по същия начин, като към стойността на оставеното от А. К. наследство са прибавени 1/2 от стойността на извършеното в полза на ответника А. А. К. дарение с н. а. № 36/2002 г. /имотът е бил съпружеска имуществена общност на наследодателя и преживялата съпруга – сега жалбоподателка/, и стойността на имота, дарен с н. а. № 128/2008 г. на жалбоподателката. Не е установено наследодателят да е имал задължения или наследството да се е увеличило по реда на чл. 12, ал. 2 ЗНсл. Не е установено и в полза на ищеца /син на наследодателя от първия му брак/ да са били направени завети и дарения. Определяйки по описания начин наследствената маса, въззивният съд изчислил размера на свободното, неразпоредено имущество и приел, както е прието и в практиката на ВКС, че то се получава от всички наследници по закон в размера на наследствените им права. Следователно не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Представеното с изложението решение № 291 от 26.11.2010 г. по в. гр. д. № 343/2010 г. на Старозагорския окръжен съд не съставлява съдебна практика по смисъла на разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като липсва отбелязване същото да е влязло в сила.
Въпросите, разрешени с останалите представени съдебни актове, не разкриват сходство с поставения от жалбоподателката въпрос, поради което и не формират основание за допускане на касационно обжалване.
Така, в решение № 2367 от 21.10.1970 г. по гр. д. № 1643/1970 г. на ВС, І-во г. о., въпросът за размера на частта на преживелия съпруг е обсъден съобразно действащата тогава норма на чл. 14, ал. 7, предл. последно на СК от 1968 г. /отм./. Според нея когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. В. съд е приел, че преживелият съпруг не може да участва в наследяването по закон, но няма забрана да наследи част от дела на съпруга в рамките на разполагаемата част на основание завещателно разпореждане; прието е също, че той не може да наследява останалата част, извън завещаната, заедно с децата. Разпоредбите чл. 13 ЗНсл, чл. 14 ЗНсл /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 60/1992 г./ и чл. 29 ЗНсл са тълкувани във връзка с така установения режим за наследяване.
При действието на същата правна уредба е постановено и решение № 452 от 24.02.1978 г. по гр. д. № 2384/1977 г. на ВС, І- во г. о. С него е прието, че когато има низходящи, разполагаемата част на завещателя в имуществото, придобито по време на брака, се определя от броя на низходящите, без да се взема предвид преживелият съпруг.
Разглежданият случай е различен, защото наследството е открито на 06.06.2008 г. – при действието на СК от 1985 г. /отм./, който не съдържа такова ограничение относно възможността преживелият съпруг да е наследик по закон на частта от съпружеската имуществена общност на починалия съпруг, когато наследява с деца. Съобразно с действащата към релевантния момент уредба, въззивният съд приел, че размерът на разполагаемата част от наследството на А. К. К. на основание чл. 29 вр. чл. 9 ЗНсл възлиза на 1/4 от наследството, защото е оставил съпруга и две деца, като всеки от тях има по 1/4 запазена част.
Видно от решение № 317 от 23.06.1988 г. на ВС, І-во г. о., ищцата по иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл е едновременно и универсален правоприемник, заедно с ответника, по силата на завещателно разпореждане от наследодателката. В случаите на прелегат, какъвто е разгледаният, В. съд приел, че другите завещателни разпореждания ще подлежат на намаляване тогава, когато завещаното в полза на наследника с право на запазена част е по-малко от тази му част. Хипотезата не разкрива сходство със случая, пред който страните са изправени, защото въззивният съд приел, че не е установено, а и не се твърди в полза на ищеца да са направени завети и дарения.
Решение № 858 от 28.10.1999 г. по гр. д. № 187/1999 г. на ВКС, І-во г. о., разглежда въпроса от кога тече срокът за предявяване на иск за възстановяване на запазена част, накърнена с дарение, но такъв въпрос не е поставен и не е разгледан в настоящия случай.
Във втората част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е посочила, че релевантни за изхода на делото са и процесуалноправните въпроси, свързани със задължението на съда да постанови решението си въз основа на всички доказателства по делото и доводите на страните, които да обсъди и прецени в съвкупност в мотивите си, въз основа на доказани правнорелевантни факти, както и с оглед предмета на делото и вида на търсената защита; че съдът не е обсъдил и преценил развитите доводи и мотиви във въззивната жалба и в писмената защита. Твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие с пррактиката на ВКС и на съдилищата.
Допуснати нарушения на процесуални правила са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не са относими към основанията за допускане на касационното обжалване, които са свързани с тълкуване и прилагане на закона, а не с правилността на обжалваното решение. Поради липса на формулиран правен въпрос, свързан с решаващите правни изводи на въззивния съд и обосноваване на предпоставките на специалните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.11.2012 г. по гр. д. № 3475/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: