О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 296
София , 30.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 5129 / 2015 година,и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
О. Р. Д. [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 498 от 15.07.2015 г. по ч.гр.д. Nо 2504/2015 година на ВКС- IV отд. ,с което на основание чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване по частна касационната жалба срещу Определение Nо 58/ 24.12.2014 година по ч.гр.възз.д. Nо 579/2014 година на ОС- Видин за прекратяване на съдебното исков производство поради недопустимост на заявения отрицателен установителен иска за собственост.
Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е съобразена задължителната съдебна практика – ТР 8/27.11.2013 година на ОСГТК на ВКС , иска се отмяна и разглеждане по същество.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е процесуално недопустима, насрочена срещу необжалваем съдебен акт.
Определянията на касационния съд , постановени на основание чл. 288 ГПК са необжалваеми, тъй като такива не попадат в категорията на определения на съдилищата , визирани в чл. 274 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Правото на жалба пред по-горната инстанция произтича от упражненото право на иск за защита на конкретно субективно материално право и правния интерес, делото да се разгледа от по-горния съд поради неудовлетвореност от постановения от съответната инстанция правен резултат.
Правото на страната да обжалва въззивното решение пред касационния съд , като процесуално право да бъдат изчерпи редовните инстанции за разглеждане на едно съдебно исково производство съгласно реда , установен от ГПК , предполага упражняването на правото в срок и по реда , съобразен с действащите процесуални правила.
Определението по чл. 288 ГПК , не е елемент от процеса на разглеждане на делото и неговото движение според правилата на съответната инстанция. Това определение е съдебен акт, извън логичната верига на този процес .Определението по чл. 288 ГПК е ново от гл.т. на процесуалния правопорядък и има за цел да даде разрешение на въпроса дали един съдебен спор следва да бъде разгледан от трета редовна инстанция- касационния съд или не , с оглед на критерии точно установени от законодателя.
С Решение Nо 4 от 16.06.2009 година , постановено по конст.дело Nо 4/2009 година на Конституционният съд на Република България бе направен извод , че с дейността на съда, в рамките на селекцията на касационните жалби, Върховният касационен съд не извършва тълкувателна дейност.
Дейността по проверка дали втората инстанция е съобразила постановеното от нея решение респ. прекратително определение по релевирания материално-правен или процесуално-правен въпрос с практиката на ВКС и/или дали въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, или дали поставеният въпрос е от значение за прилагането на закона за уеднаквяване на практиката за в бъдеще по причина на ново законодателство или неуредени хипотези, което би довело и до ново виждане за приложението на конкретния правен институт в практиката на съдилищата, следва да се приеме за специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд , но извън правомощията на ВКС на трета редовна, макар и факултативна, инстанция, тъй като изводите за допустимост или недопустимост на касационното обжалване не се свързват с изводи относно правилността на съдебния акт. Поради естеството на правораздавателната дейност на този неотменен предварителен етап на касационното производство, с определение по чл. 288 ГПК , не се дава конкретно разрешение на процесуален или материално правен спор на страните по делото, поради което и отказът да се допусне касационното обжалване не подлежи на обжалване, тъй като освен че не е изрично предвидено от законодателя , това определение няма преграждащо / от гл.т. развитие на исковия процес/ значение .
В тази насока наведените доводи по същество, че обжалваното с частната касационна жалба Определение No 58 от 24.12.2014 година по ч. гр.д. No 579/2014 год. на ОС-Видин и потвърденото с него определение на първата инстанция , са незаконосъобразни като постановени в нарушение на разясненията по ТР 8/27.11.2013 година на ОСГТК на ВКС е неправилно , са неотносими към настоящото производство, след като необжалваемите съдебни актове по принцип предопределят процесуална недопустимост на инициираното производство по обжалване.
Ето защо, частната жалба на О. Р. Д. срещу определението по чл. 288 ГПК, като необжалваем съдебен акт , не може да бъде разгледана, а поради изчерпване на установения от законодателя процесуален ред за защита в чл. 274 ал.2 ГПК изр. последно ГПК
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. Nо 3065 от 25.08.2015 година , заявена от О. Р. Д. [населено място] срещу Определение Nо 498 от 15.07.2015 г. по ч.гр.д. Nо 2504/2015 година на ВКС- IV отд. , с което на основание чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване по частна касационната жалба срещу Определение Nо 58/ 24.12.2014 година по ч.гр. възз.д. Nо 579/2014 година на ОС- Видин за прекратяване на съдебното исков производство поради недопустимост на заявения отрицателен установителен иска за собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :