Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 05.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.04.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4688 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. и А. В. П. срещу въззивно решение № 1297 от 11.07.2018 г. по възз. гр. д. № 643 /2018 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 114 /11.01.2018 г. по гр.д. № 3854 /2016 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателите П. Г. П. и А. В. П. срещу Я. Б. А., Д. В. К. – А. и А. Б. Д. с правно основание чл.108 ЗС за 425 кв.м. ид.ч. от ПИ с посочен идентификатор, находящ се в [населено място], район Приморски, местността „С. Н.“, целият с площ 2522 кв.м. с посочени граници.
Насрещните страни Я. Б. А. и Д. В. К. – А. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за защита на собственост, за което в чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.
От правна страна въззивният съд е изложил и следните мотиви:
Основният въпрос е дали решение по допускане на делба от 1991 г. е противопоставимо на ищците като правоприемници на двама от ответниците по делото (А. и Й. Н.) и дали искова молба за делба от 1991 г. е подлежала на вписване.
Съдът е приел следното: Вписването прави акта противопоставим на всяко трето лице, придобило вещни права след вписването на акта. Вписването на исковите молби за делба е предвидено едва с изменението на чл.114,ал.1б.“а“ вр. чл.112,ал.1,б.“а“ ЗС в сила от 28.04.2000 г., до посоченото изменение не съществува изискване за вписване на исковите молби за делба. В случая въззивният съд е приел, че е обвързан от приетото с т.3 от ТР №3 /19.02.2013 г. по т.д. № 3 /2013 г. на ОСГК на ВКС, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик (съделител) в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК (чл.121 ГПК (отм.).
След влизане в сила на решението по допускане на делбата приобретателят е участвал в делото за делба във фазата по извършване на делбата чрез своя процесуален субституент (прехвърлителят). Приобретателят е обвързан от решението по извършване на делбата. Като последица от това с влизане в сила на решението по извършване на делбата съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на приобретателя, независимо в чий дял ще се е паднал имотът.
По отношение на ищците П. е настъпил конститутивният ефект на съдебно решение по чл.19,ал.3 ЗЗД, заместващото сделката съдебно решение ги е направило частни правоприемници на праводателите им Н.. Исковата молба по иска по чл.19,ал.3 ЗЗД е била вписана през 1999 г. след влизане в сила на решението по допускане на делба на същия имот между настоящите ответници (А. и Н.) и затова правата на ищците не са противопоставими спрямо А.. При това положение намират приложение указанията на т.3 от ТР № 3 /2013 г.
В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени следните правни въпроси:
1. Допустим ли е един съдебен акт, когато съдът се позовава на една нищожна съдебна делба?
Въпросът не е обуславящ, не е установено обсъжданата по делото съдебна делба да е нищожна (по смисъла на чл.75,ал.2 ЗН).
2. Обвързан ли е приобретателят на спорното право с (от) решението за съдебна делба, когато исковата молба за делба не е вписана и спорното право е прехвърлено преди вписване на исковата молба, при задължение за вписването и съгласно чл.121,ал.3 ГПК (отм.)?
Този въпрос не е обуславящ, тъй като видно от мотивите на въззивния съд е обсъждана искова молба за делба, подадена през 1991 г., за която въззивният съд е приел, че не е подлежала на вписване, тъй като исковите молби за делба не са подлежали на вписване преди изменението на чл.112,ал.1,б.“а“ ЗС в сила от 28.04.2000 г.
3. Влиза ли в действие (в сила) решението за съдебна делба, когато исковата молба не е вписана и спорното право е прехвърлено преди вписване на исковата молба, при задължение за вписването и съгласно чл.121,ал.3 ГПК (отм.)?
4. Нищожно ли ще бъде решението за съдебна делба, когато исковата молба не е вписана и спорното право е прехвърлено преди вписване на исковата молба, при задължение за вписването и съгласно чл.121,ал.3 ГПК (отм.)?
Третият и четвъртият въпроси са производни на предишния и не са обуславящи, доколкото не е прието, че исковата молба за делба от 1991 г. е подлежала на вписване, а е прието обратното – че не е подлежала на вписване.
5. Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и освобождава ли се въззивната инстанция от задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на проверката по чл.269 ГПК?
Във връзка с въпроса жалбоподателите не сочат конкретен довод, който да не е обсъден.
Въззивният съд е установил твърдяното от ищците придобивно основание, но е приел, че са обвързани от извършената след това съдебна делба, производството по която е било висящо към момента на придобиването.
Въпросът е обуславящ, но настоящата инстанция приема, че той е разрешен в съответствие с установената практика, на която жалбоподателите са се позовали, която е в смисъл, че въззивният съд е задължен и е обсъдил всички доводи, които имат значение за основателността на въззивната жалба и за спора.
6. Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба и с трайната съдебна практика, че при постановяване на решението си съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните.
Доколкото този въпрос е производен на предишния, за него важи написаното по-горе. Извън това е общ и хипотетичен, поради което не е обуславящ. Възможността за избор измежду различни искове няма значение за конкретния иск, който е приет за допустим, квалифициран, така, както е предявен и разгледан, на основанието, на което е предявен.
7. Процесуалноправните въпроси са свързани с правомощията на въззивната инстанция съгласно ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Този въпрос е също съвсем общ и абстрактен, извън спецификата на конкретния спор.
8. Неправилен доклад по делото води ли до неправилност на съдебното решение?
Въпросът е свързан довод, че не е направен нов доклад съгласно чл.268,ал.1 ГПК. Но това твърдение е невярно, тъй като в откритото съдебно заседание на 12.06.2018 г. (л.46 и 47) въззивният съд е докладвал въззивната жалба и доводите в нея и е докладвал отговора, а процесуалните представители на насрещните страни са заявили общо, че поддържат подадените от тях жалба и отговор, без да излагат несъгласие с доклада, без да излагат конкретни доводи и са заявили изрично, че не искат събирането на нови доказателства.
Следователно въпросът не е обуславящ.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно ожалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на ответниците в касационното производство за осъждане на жалбоподателите да им заплатят направените разноски съгласно списък за разноски е основателно за сумата 1 000 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 1297 от 11.07.2018 г. по възз. гр. д. № 643 /2018 г. на Варненски окръжен съд.
Осъжда П. Г. П. и А. В. П. да заплатят на Я. Б. А. и Д. В. К. – А. сумата 1 000 (хиляда) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.