О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 05.06. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3160 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 12279 от 2.VІІ.2019 г. на С. Т. С. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 1322 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 28.V.2018 г., постановено по гр. дело № 715/2014 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 435/19.І.2015 г. на СГС, ГК, с-в І-14 по гр. дело № 17267/2013 г.: досежно отхвърляне на предявения срещу ответното „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София пряк осъдителен иск с правно основание по чл. 407 (отм.) ТЗ за разликата над присъденото на настоящия касатор обезщетение от 33 333.33 лв. за неимуществени вреди вследствие на ексцес, представляващ резултат от процесното ПТП от датата 7.І.2005 г., и до пълния предявен размер на претенцията от 100 000 лв. (сто хиляди лева).
Оплакванията на касатора С. С. са както за вероятна нищожност и вероятна недопустимост на въззивното решение в атакуваната му част, вкл. и за разноските, но и за неправилност на същото: предвид необосноваността („немотивираността”) му и постановяването му както в нарушение на материалния закон („непълно и неточно прилагане”), така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради всичко това се претендира частичното му касиране, респ. – обезсилване или прогласяване на нищожността му.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, инкорпорирано във финалната й част, подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с твърденията си за вероятна нищожност, вероятна недопустимост, както и „очевидна неправилност” на постановеното от САС решение в атакуваната му част, вкл. и за разноските, но също и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с тази част от своя акт по съществото на спора въззивният съд се е произнесъл „по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. Решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС; 2. Решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз.; 3. От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответното по касация ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София не е ангажирало на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от С. негова част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на С. Т. С. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. Не е налице главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като в изложението на С. към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК липсва ясно и точно формулиран релевантен за изхода по конкретното дело въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., непосочването на значим за изхода на делото правен въпрос е „само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване”. Простото възпроизвеждане в изложението към жалбата на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК обективно не е годно да обоснове приложно поле на касационния контрол в процесния случай.
2.1. По твърдението на касатора С. за вероятна нищожност на въззивното решение в атакуваната негова част /за отхвърляне на прекия му иск срещу застрахователя в частта за разликата над присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от ексцес в размер на 33 333.33 лв. и до пълния предявен размер на тази претенция от 100 000 лева/ – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК:
Твърдението е изцяло бланкетно и не се подкрепя от каквито и да е доводи било в насока незаконен съдебен състав или абсолютна неразбираемост на постановеното от САС решение.
2.2. По твърдението на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение в същата част:
Достатъчно в случая е, че САС се произнесъл точно по претенцията, с която е бил сезиран: пряк осъдителен иск срещу застраховател с правно основание по чл. 407 (отм.) ТЗ, който поради предявения си размер от 100 000 лв. (сто хиляди лева) е бил подсъден на СГС като първа инстанция – арг. чл. 104, т. 4 ГПК, във вр. чл. 88 ЗСВ.
2.3. В заключение, в атакуваната негова част решението на САС не е „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен законът да е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1322 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 28.V.2018 г., постановено по гр. дело № 640/2017 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ: за отхвърляне, като неоснователен, на прекия негов осъдителен иск с правно основание по чл. 407 (отм.) ТЗ срещу ответното „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София за разликата над присъденото му обезщетение от 33 333.33 лв. за претърпени неимуществени вреди от ексцес във вр. с процесното ПТП от 7.І.2005 г. и до пълния предявен размер на претенцията от 100 000 лв. (сто хиляди лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2