О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 05.07.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 1145 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. П. и С. И. П., чрез адвокат М. Т., срещу въззивно решение от 09.06.2015г. по гр.д. № 7915/2014г. по описа на Софийски градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно погасителната давност, нейното съществуване, разпределяне на доказателствената тежест и необсъждане на съществуващи доказателства в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се решение №21/2011г. по гр.д.№1327/2009г., ВКС, ІІ г.о., в което съдът се е произнесъл по въпросите, касаещи придобивната давност като е приел, че освен владението следва да се установи, че спрямо имота не са налице и съществуващи във времето забрани за придобиване по давност, както и останалите императивни норми, съставляващи пречка за прилагане на този институт. В обжалваното решение е прието, че липсват доказателства относно статута на имота в периода за който се твърди владение.
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение по гр.д. №19987/2011г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на С. И. П. и П. В. П., че Г. А. Б.,Т. Т. Т., П. И. П. и П. Н. П. са собственици на подробно описан недвижим имот – ПИ пл.№ 2126, кв.20, [населено място], м.”К. вада” и на основание чл.108 ЗС ответниците П. са осъдени да предадат на ищците владението на същия имот. Въззивният съд е приел, че с решение № 8789 от 10.06.2004 г. на ОСЗ е възстановено правото на собственост на наследници на Е. Б. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следния имот :нива от 1,661 дка, находящ се в строителните граници на Д., местността Арнаутски герен част от имот № 297 в кад. лист № 570 от кадастрален план, изработен през 1950 г. при конкретно посочени съседи и установен с делбен протокол от 1955 г. дял ІІ. За имота има удостоверение и скица по чл.13 ППЗСПЗЗ. Целият имот пл.№297 е с графични данни 2707 кв.м., от които 1046 кв.м. са законно застроени, а останалите 1661 кв.м не са застроени и са свободни за възстановяване. Разделени са от проектна улица на две части – съответно 706кв.м. /процесните/ и 955 кв.м. Проведена е процедура по чл.13 ППЗСПЗЗ, свободни от застрояване части и след издаването на удостоверението по чл.13 с.з. ОСЗ е възстановила свободната и незастроена част. Възражението на ответниците по иска, че са придобили имота по силата на давностно владение, е прието за неоснователно. Въззивният съд е отчел влязлото в сила решение /на 19.10.2012г./ по гр.д. гр.д.№411/07 г.на СРС, с което е отхвърлен искът на С. и П. П. срещу Г. Б., М. Б., П. П., П. П. и Столична община, за признаване за установено, че ищците са собственици по силата на давностно владение, считано от 29.02.1996г. на процесния имот. Предмет на доказване в настоящото производство е владение на имота след 2002г. за период от 10 години. Към датата на завеждане на исковата молба 12.05.2011г. не е изтекъл 10 годишен период, необходим им да ги направи собственици при успешно проведено доказване на останалите предпоставки на този иск.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не следва да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В разглеждания случай посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не представлява релевантен правен въпрос, който да може да обуслови самостоятелно приложение основанието на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така защото въззивният съд е приел в решаващите си изводи, че е налице влязло в сила съдебно решение между страните, с което е отречено правото на собственост на ищците върху процесния имот, основано на придобивна давност за предходен период, а владение по смисъла на чл.79,ал.1 ЗС за последващ период от 10 години не е налице.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане и данни такива да са направени.
С оглед изложеното, ВКС, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.06.2015г. по гр.д. № 7915/2014г. по описа на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: