О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 07.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №573/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№82472/22.11.2011 г., подадена от адв. Т. Д. – процесуален представител на ищцата А. А. И., и касационна жалба, вх.№81344/17.11.20911 г., подадена от ответницата по исковата молба В. В. Б., за себе си и като пълномощник на ответницата по исковата молба и нейна майка Р. Н. Б., приподписана от адв. Х. Л., против въззивно решение от 04.10.2010 г. по гр.д.№2680/2010 г. по описа на Софийския градски съд, В.К., ІІ-Б отделение.
С обжалваното решение е отменено решение от 24.02.2009 г. по гр.д.№31248/2007 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 44 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за периода от 01.4.2002 г. до 01.11.2006 г., както и в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.4.2002 г. до 31.5.2007 г., както и в частта ,с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу В. В. Б. върху обезщетението за ползване на недвижим имот без основание за сумата 66,15 евро и вместо това Р. Н. Б. и В. В. Б. са осъдени, всяка от тях да заплати на А. А. И. по 923,07 евро, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД – обезщетение за ползване без основание за недвижим имот за периода от 01.4.2002 г. до 01.11.2006 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.8.2007 г. до окончателното й изплащане, както и по 538,16 лева разноски по делото, а В. В. Б. е осъдена да заплати на ищцата и 66,15 евро, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В останалата обжалвана част решението на първата инстанция е оставено в сила. В посочената част всяка от ответниците е осъдена за заплати на ищцата по 222,41 евро, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД – обезщетение за ползване на апартамента, за периода от 01.11.2006 г. до 31.5.2007 г.
С допълнително решение от 02.20.2011 г. по същото дело, постановено по реда на чл.193, ал.1 ГПК/отм./ и двете ответници по исковата молба са осъдени да заплатят на ищцата и по 689,07 лева, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД – разноски за ползвана топлинна енергия за периода от 01.01.2003 г. до 01.5.2007 г.
Въззивната инстанция е приела, че ответниците по иска са ползвали в релевирания от ищцата период собствения й апартамент без правно основание, тъй като не е доказано наемно правоотношение между страните по спора и поради което е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД. До този решаващ извод СГС е стигнал, основавайки се показанията на разпитаните по делото свидетели.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба от ищцата А. А. И. се твърди, че е налице въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: “Когато едно лице е лишено от възможността да ползва собствения си имот, има ли право на обезщетение за лишаване от право на ползване на целия имот, независимо от това дали ползвателят без прав основание ползва целия или само част от имота ?”. Представят се решения на ВКС. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която не са удовлетворени претенциите й в пълен размер.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба от ответниците по исковата молба В. В. Б. и Р. Н. Б. се поставя въпрос: Налице ли е състав на неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД, при условие, че ответникът е извършвал периодични и редовни разходи за заплащане на наема, от който ищеца претендира, че е лишен, но тези плащания са извършени на трето лице. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която са уважени претенциите на ищцата.
Нито една от страните не депозира отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че жалбите са подадени в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставеният от ищцата А. А. И. въпрос е неотносим към спора, тъй като липсват правни изводи на въззивната инстанция по него.
Поставеният от ответниците по исковата молба В. В. Б. и Р. Н. Б. въпрос също е неотносим към спора, тъй като въззивната инстанция е стигнала до правния извод, че между страните не съществува наемен договор и не са изложени мотиви във връзка с поставения въпрос, дори и да са навеждани доводи за това. Поради това въпросът, който е следвало да бъде поставен е процесуалноправен и би трябвало да бъде във връзка с евентуално непроизнасяне на съда по него.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 04.10.2010 г. по гр.д.№2680/2010 г. по описа на Софийския градски съд, В.К., ІІ-Б отделение, по касационна жалба, вх.№82472/22.11.2011 г., подадена от адв. Т. Д. – процесуален представител на ищцата А. А. И., и по касационна жалба, вх.№81344/17.11.20911 г., подадена от ответницата по исковата молба В. В. Б., за себе си и като пълномощник на ответницата по исковата молба и нейна майка Р. Н. Б., приподписана от адв. Х. Л..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: