О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
Гр.София, 08.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 551/2019 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на „ДЖИ Чи Еффе Дженерале Консорциони Феровиарие“ С.п.А.Италия срещу Определение № 3503/2018 г. на Софийския апелативен съд по в.ч.гр.д.№ 5108/2018 г., с което е потвърдено определение № 3792/2018 г., постановено по т.д.№ 6279/2016 г. на СГС. В първоинстанционния акт е прието, че СГС е компетентен да разгледа и реши спора, с който е сезиран, по правилата на международната компетентност. В касационната частна жалба на ответника се поддържа, че въззивното определение е неправилно по съображения за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и прекратяване на производството поради неподведомственост на спора на българския съд. В изложение по чл.284 ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора правен въпрос, както следва:
„Когато с исковата молба са предявени в отношение на евентуалност два иска с различно основание и страни, при възражение за подсъдност от ответната страна длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички факти и правни доводи на ответника досежно евентуалния иск когато релевираните правни доводи по главния иск се различават от тези по евентуалния и ако не се произнесе по тях, следва ли да се приеме, че въззивният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с практиката на ВКС“. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност.
В срока за отговор на частната жалба ищцовото АД „Уникредит Булбанк“ София изразява становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно определение на САС и нередовностите и са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца по главния иск се основава на договор за събиране на вземания /факторинг/ от 17.12.2014 г., а по евентуалния – на договор за поемане на кредитни ангажименти на СК – 13 Транстрой АД /конституиран като съищец/ по линия за револвиращ кредит № 4/10.01.2011 г. с просрочени задължения в размер на 2 314 528, 38 ЕВРО, като вземанията на банката са обезпечени със залог, вписан в ЦРОЗ. Просрочието на длъжника – участник в консорциума „СК -13 Транстрой“ АД – е причина ищецът да пристъпи към изпълнение на залога.
Длъжникът – страна по договор за факторинг, заложил свои вземания, е българско юридическо лице, а длъжникът спрямо консорциума, в който това юридическо лице участва, има също седалище в РБ България. Това обосновава местоизпълнението на задълженията по двата договора за услуги на територията на РБ България. Споразумението за консорциум от 22.10.2010 г. запазва самостоятелността и разделността на правата и задълженията на отделните участници в него и не съдържа изрична клауза, нормираща по различен начин вътрешните отношения на съдружниците в консорциума. Ищецът – трето лице спрямо тях – не е обвързан от съдържащата се в учредителното споразумение арбитражна клауза за решаване на споровете пред АС при МТА в Париж. ВКС се е произнесъл в тоя смисъл с определение № 204/30 април 2018 г. по ч.т.д.№ 389/2018 г. на ТК.
Възражението на ответника за липса на подведомственост е прието за несвоевременно поради заявяването му едва при повторната размяна на книжа, депозираният отговор на исковата молба съдържа правоограничаващи и правоизключващи възражения, отнасящи се до съществото на спора.
Въззивният съд е заключил, че споделя извода на СГС досежно приложението на разпоредбата на чл.7 т. 1 б. „б“ пр. 2 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, призоваването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, поради което определението му от 18.07.2018 г. следва да бъде потвърдено.
От съдържанието на възпроизведените мотиви на въззивното определение е видно, че изведеният от жалбоподателя правен въпрос не е обусловил решаващата воля на състава на Софийския апелативен съд по предмета на процесуалния спор. За да потвърди определението на СГС, той е приел, че са приложими правилата на специалната компетентност на чл.7 от цитирания регламент. Съобразил е и обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът по исковете не е оспорил компетентността на българския съд и е предприел действия за защита на субективните си материални права, без да релевира възражение за неподведомственост на спора на българския съд. В практиката на Съда на ЕС еднозначно се приема, че възражението за международна неподсъдност следва да се направи с първото действие на защита на правата и законните интереси на ответника според националното право. В настоящия случай то е следвало да бъде направено според въззивния съд още с отговора на исковата молба. Това не е сторено, нещо повече, предявено е възражение за прихващане, приравнено на договорно учредяване на компетентност на сезирания съд на държава членка, пред който се явява ответник със седалище в друга държава членка.
Формулираният от жалбоподателя въпрос е от значение за законосъобразността и обосноваността на изводите на въззивния съд, а не за изхода на спора по конкретното дело. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивния акт по чл.281 т. 3 ГПК.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат визираните допълнителни селективни основания.
Независимо от горното каузалният въпрос, изведен от жалбоподателя, не е разрешен в отклонение от цитираната практика на ВКС. Въззивният съд е разгледал доводите за неподведомственост на спора по евентуалния иск на българския съд. Приложените към частната жалба решения и определения на ВКС са неотносими към предмета на делото.
Неоснователно е и позоваването на квалифицирана форма на неправилност по смисъла на чл.280 ал. 2 пр. 3 ГПК.
Очевидно неправилен е съдебен акт, постановен в грубо нарушение на закона. Когато въззивното решение или определение е незаконосъобразно поради неточно тълкуване и прилагане на правна норма, при неправилно решен от съда спорен въпрос относно приложим закон допускането на касационното обжалване е задължително обусловено от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Като очевидно неправилен се квалифицира и съдебен акт на въззивния съд, постановен при явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. В останалите случаи на необоснованост, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, обикновени грешки на съда при прилагане правилата на логическото мислене и др.касационно обжалване може да бъде допуснато само по реда на чл.280 ал.1 т.1 – т. 3 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.274 ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 3503/13.11.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д.№ 5108/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: