3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
С., 09,05,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 233 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 11533/21.ХІІ.2011 г. на И. Д. Д. от С., подадена против определение № 281 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 5.ХІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 1160/2011 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане неговата касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 26.ІV.2011 г. по гр. дело № 12501/2010 г.: за отхвърлянето на трите, предявени от Д. против ДФ „З.”-С. в условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сума в размер на 7 800 лв., предоставена му от ДФ „като кредит и субсидия”, ведно с лихва върху тази главница, считано от 30.ІV.2003 г. и до окончателното й изплащане, както и досежно недължимостта на други две лихви с мораторен характер – в размер на 114 лв. и съответно на 385 лв., чието принудително събиране е било предмет на образувано пред ДСИ при СРС изп. дело № 20061110411328 с длъжник настоящия частен жалбоподател..
Единственото оплакване на Д. е за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, но също „и на правата му и на изпълнителното пр-во”. Инвокиран е довод, че в процесния случай „не става въпрос за никакво търговско дело” – „тъй като делото е гражданско и исковата претенция е над 5 000 лв.”.
Като ответник по частната жалба ДФ „З.”-С. не е ангажирал становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния 3-членен състав на ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение в настоящия си състав, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, частната жалба на И. Д. Д. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
По аргумент от текста на чл. 2, т. 1 ТЗ частният жалбоподател И. Д. Д. от С. няма качеството „търговец”. Но кредитирането и субсидирането на селскостопанска дейност /в частност за закупуването на посадъчен материал от картофи за засаждане за консумация, реколта`2002 г./, видно от предмета на процесния договор № 2306026 от 12.VІ.2002 г. – за разкриването на целева финансова линия за тази покупка, по необходимост налага извод, че става въпрос за валидно сключена сделка между страните по спора, която има характера на такава по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, т.е. представлява търговска сделка от категорията на абсолютните /арг. чл. 286, ал. 2 ТЗ/. Щом като това е така, предходният 3-членен състав на ВКС правилно /законосъобразно/ е приел, че спорът по който е било постановено атакуваното пред него въззивно решение на СГС, ГК, с-в ІІ-Д по гр. дело № 12501/2010 г., представлява по естеството си търговско дело, което обаче е било образувано по обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове, всеки един от които с цена под 10 000 лева.
С оглед изложеното, а и по допълнителен аргумент от текста на чл. 365, т. 1 ГПК, като правно несъстоятелна ще следва са преценява тезата на частния жалбоподател И. Д. Д. от С., че заведеното от него срещу ДФ „З.” дело било гражданско, а не търговско.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 5.ХІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 1160/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2