О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр.София, 26.03.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1481 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Ф. Ю. от с. З., общ. Главиница, обл. Силистра, против решението от 05.06.2009г., постановено по гр.д. №57/2009г. на Силистренски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 30.12.2008г. по гр.д. №275/2008г. на Районен съд – гр. Т., е уважен предявения от А. Ю. Х. и П. Х. Ю., двамата от гр. Г., срещу А. Ф. Ю. иск с правно основание чл.70, ал.2 от СК /отм./.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата А. Ю. Х. и П. Х. Ю. не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е уважен предявения А. Ю. Х. и П. Х. Ю. срещу А. Ф. Ю. иск с правно основание чл.70, ал.2 от СК /отм./ като е определен режим на лични контакти на бабата и дядото с малолетната им внучка Н. , родена на 24.10.2003г., с право да виждат и вземат детето всяка първа и трета събота на месеца от 9 часа до 19 часа, както и един месец през лятото /юли или август/, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземат детето от дома на майката и го връщат отново там.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Жалбоподателката счита, че искът е уважен при противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.70, ал.2 от СК/отм./. Позовава се на решение от 18.12.2008г. по гр.д. №509/2008г. на Пазарджишки районен съд, с което искът е отхвърлен. Липсват данни приложеното решение да е влязло в сила. Отделно от това с него искът е отхвърлен по съображения, че ищците не са доказали твърденията си, че ответницата възпрепятства контактите им с внуците. В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че ответницата е възпрепятствала контактите на ищците с внучката им. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК трябва да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е дали по делото е установено отрицателното условие на закона, а именно, че „се пречи на поддържането на лични отношения“. В разглеждания случай въззивният съд е приел за установено, че след смъртта на съпруга си – син на ищците, ищцата претятства реализиране правото на дядото и бабата на личен контакт с внучката. Доводите за неправилност на тези изводи доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към основателността на касационната жалба, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако бъде допуснато касационното обжалване. От съдържанието на обжалваното решение и приложеното решение не се констатира идентичност на фактическите изводи относно преченето на поддържането на лични отношения между бабата и дядото с внука. Поради това не може да се приеме, че решаването на релевирания въпрос за приложението на чл.70, ал.2 от СК/отм./ от въззивния съд има за резултат различие в тълкуването и прилагането на посочената правна норма от съдилищата.
В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въпросът за предпоставките и условията за уважаване на исковете по чл.70, ал.2 от СК/отм./ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на посочената правна норма има установена практика на ВКС, която не се нуждае от промяна. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от СК/отм./ дядото и бабата да имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. От друга страна, законът предвижда, че ако се пречи на поддържането на тези лични отношения съдът определя мерки за лични контакти между дядото и бабата, и внуците. Тези мерки обаче трябва да бъдат в интерес на децата. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд при конкретните данни по делото е дали е налице отрицателната предпоставка да се иска санкциониране на правото на лични отношения на дядото и бабата с внуците и определянето на тези мерки в интерес на детето. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с наличието на пречене на отношенията с внука, както и на интереса на детето.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.06.2009г., постановено по гр.д. №57/2009г. на Силистренски окръжен съд,, по касационна жалба на А. Ф. Ю..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: