ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 296
София 04.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 422 / 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Я” Е. – гр. Я. срещу Решение № 187 от 20. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 1142/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 18.ІІ.2008 г. по гр.д. № 642/ 2006 г. на СГС, с което е отхвърлен за разликата над сумата 836.40 лв. предявеният срещу М. на з. и горите – гр. С. иск по чл. 266 ал. 1 ЗЗД и изцяло иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Касационната жалба и в Молба от 16.ІІІ.2009 г. жалбоподателят излага, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с Р. № 62/19. Х.2004 г. по гр.д. № 1161/2002 г. на СГС, с което е уважен иск на ищеца срещу МЗГ за заплащане на възнаграждение по същия договор за други землища. Жалбоподателят счита, че другият съществен материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона – чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – ответникът е приел работата с Протокол № 31/2.VІІ.2001 г. и дължи възнаграждение. Жалбоподателят излага подробни съображения за основателност на иска, като обсъжда събраните доказателства, въз основа на които възразява, че приетото от въззивния съд е неправилно и иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което исковете да се уважат.
Ответникът по касационната жалба М. на з. и х. – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи разрешен от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, нито съществен процесуалноправен въпрос с оглед изложените процесуални нарушения на съда, допуснати при преценка на доказателствата, за които въпроси поддържа, че се разрешават противоречиво от съдилищата и че са от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона.
Без да е изложен същественият правен въпрос, за който да се приеме, че се решава противоречиво от съдилищата, въз основа на Решение № 62/ 19. Х.2004 г. по гр.д. № 1161/ 2002 г. на СГС не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК. Различният резултат, постигнат от жалбоподателя по посоченото дело, произтича от конкретните факти и обстоятелства по делото и може да е резултат от успешно проведено доказване, че е изпълнил възложената му работа, както и от непредприети от ответника адекватни процесуални действия на защита по делото, но във всички случаи е специфичен за конкретното дело.
Развитите от жалбоподателя оплаквания, са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и за необоснованост, които съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, но не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Не е достатъчно поддържаното от жалбоподателя, че разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона, тъй като изискването на закона е разрешаването на въпроса да е и от значение за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователно.
За касационната инстанция жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 187 от 20. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 1142/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА “Я” Е. – гр. Я. да заплати на М. на з. и х. – гр. С. лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: