Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 10.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.04.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело N 33 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Л. – Ю. и А. Ю. срещу въззивно решение № 263 от 26.07.2018 г. по гр. д. № 283 /2017 г. на Пернишки окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на Радомирския районен съд, с което срещу жалбоподателите е уважен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот – поземлен имот (овощна градина) с площ 1 дка в землището на [населено място], махала Р., индивидуализиран в решението.
Насрещните страни Й. В. Б. – М., И. С. И. и С. И. И. в писмен отговор оспорват наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, за които не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на доводите за неправилност на първоинстанционното решение и за основателност на иска.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите са извели правни въпроси
1. Недопустимо ли е решение, когато съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран с петитума на исковата молба?
Въпросът е свързан с довод, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения иск, който е за идеални части – 1000 /26668 от УПИ и е уточнен съобразно произнасянето на първоинстанционния съд едва във въззивната инстанция след дадени указания за това.
Няма съмнение за недопустимост на въззивното решение поради отстраняване на нередовност на исковата молба, изразяващо се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, което е извършено от въззивния съд съгласно приетото с т.5 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроси за въззивното производство, в което се препраща към разрешението по въпроса в т.4 от ТР № 1 /17.07.2001 г. по гр.д. № 1 /2001 г. на ОСГК на ВКС. Поправената искова молба се смята за редовна от датата на нейното подаване и при съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Съгласно цитираното разрешение въззивният съд би следвало да обезсили първоинстанционното решение само в случай, че указанията му за отстраняване на нередовности не бъдат изпълнени, какъвто случаят не е.
От изложеното следва извод, че въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск, поради което въпросът не е обуславящ.
2. Допустимо ли е, когато е предявен отрицателен установителен иск за ид.ч. от УПИ във въззивното производство под формата на уточнение на исковата молба ищецът да посочи, че искът е за реална част от имот и съдът да се произнесе по отрицателен установителен иск за реална част от имот?
Въпросът е производен на първия, отговорът е същият.
3. Налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск, когато имотът на ответниците е възстановен чрез план за земеразделяне, в нови реални граници, а ищецът твърди, че притежава имот, придобит по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, който не е нанесен в план и не е индивидуализиран в план като местонахождение и граници?
Въпросът за наличие на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск е обуславящ, но е разрешен в съответствие с установеното с ТР № 8 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, че ищците имат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, тъй като са твърдели, че имат самостоятелно право на собственост, което се оспорва от ответниците и че при релевираните като основание на иска факти в тежест на ищците съобразно правилото на чл.154,ал.1 ГПК е да установят правото си на собственост върху имот, идентичен с част от имот на ответниците, а в тежест на ответниците – че са притежатели на правото на собственост върху тази част от имота, изключващо твърдяното право на ищците. Въззивният съд е изложил мотиви за изводите си за доказването на подлежащите на доказване факти.
4. Когато при измененията в ДВ бр.68 /1999 г. правото на ползване е било трансформирано при условията на §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост и имотът не е бил нанесен в кадастрален план, в план по стари кадастрални граници, то установяването на неговото местоположение и граници трябва ли да се извърши в плана на новообразуваните имоти по предвидените в закона процедура по § 4к ЗСПЗЗ или установяването на неговите граници може да се извърши само чрез заключение на вещо лице в исковото производство, без да е проведена процедура по § 4к ЗСПЗЗ, в която да е установен спор за материално право?
Въпросът не е обуславящ, при продажбата му на ищците имотът е индивидуализиран с посочване на границите му, Отразяване в плана след придобиване на собствеността не се отразява на правото на собственост.
Заключенията на съдебно-техническите експертизи са допуснати и приети поради оспорване на идентичността на имотите на страните.
Въззивният съд не е приел е и не е следвало да приеме, че условие за придобиването на имот по § 4б ЗСПЗЗ (през 1995 г.) е било провеждане на процедура по § 4к ЗСПЗЗ, приета по-късно (през 1999 г.)
Няма противоречие и с посоченото от жалбоподателите решение по гр.д. № 2058 /2013 г. на I г.о. на ВКС, в което както твърдят жалбоподателите, е прието, че фактическият състав, от който произтича правото на собственост, е бил завършен преди влизането в сила на плана на новообразуваните имоти, а този план само отразява вече придобитите права, в тази хипотеза с плана се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а ответниците не са заявили, че искат да им бъдат присъдени разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 263 от 26.07.2018 г. по гр. д. № 283 /2017 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.