2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 12.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4047 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. К. Х. от [населено място], представляван от адв. Ц. Й., против решение № 271 от 1 юли 2016 г., постановено по гр.д. № 405/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново в частта му, с която е отменено решение № 221 от 23 март 2016 г., постановено по гр.д. № 76/2016 г. по описа на районния съд в гр. Велико Търново и е отхвърлен искът за заплащане на издръжка, предявен от Я. Х. срещу К. А. Х. от [населено място], обл. Велико Т., за размера над 260 лева до присъдените от първоинстанционния съд 350 лева месечно, считано от 13 януари 2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена или забавена вноска и до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, като се оспорват изводите на съда, че определената от първоинстанционния съд издръжка в размер на 350 лева би създала особени затруднения на ответника. Счита се, че съдът неправилно е изчислил доходите на К. Х. и е включил в кръга на лицата, на които се дължи издръжка такива, които той няма задължение да издържа. Посочено е, че съдът погрешно е вменил задължение на ответника за заплащане на наем и по този начин е обосновал невъзможността му да плаща определената от районния съд издръжка. В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси, за които се твърди да са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по делото, а именно: има ли задължителен период от време, който се взема предвид от съда при определяне размера на доходите на лицето, дължащо издръжка за вбъдеще време и ако има какъв е той; ако има такъв период, а по делото има данни, че лицето, дължащо издръжка в бъдеще време, има доходи за по-кратък срок, съдът следва ли да раздели получения от лицето доход за този по-кратък срок на целия период и ако направи такова разделяне, това не би ли ощетило лицето, търсещо издръжка. По тези въпроси се поддържа наличие на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
К. съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е недопустима.
Със Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ бр. 50/2015 от 03.06.2015 г.) е въведена промяна в достъпа до касационно обжалване. Според новата редакция на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК решенията по въззивни дела, постановени по искове за издръжка, не подлежат на касационен контрол. Посочената разпоредба е влязла в сила на 7 юли 2015 г., поради което и съгласно §14 ЗИД ГПК същата се прилага спрямо подадените след влизането му в сила касационни жалби. При това положение и доколкото разглежданата касационна жалба е подадена на 27 септември 2016 г., насочена е срещу решение на въззивен съд, постановено по искова претенция за издръжка по чл. 144 СК, същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на Я. К. Х. против решение № 271 от 1 юли 2016 г., постановено по гр.д. № 405/2016 г. по описа на окръжния съд в гр Велико Търново в обжалваната му част.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: