3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
С., 15,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2990/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. С. М. от [населено място] против решение № 287 от 25.03.2013 г. по т.д. №201/2013 г. на Варненски окръжен съд .
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът М. е поставила въпроса – „ застрахователят по риска „ гражданска отговорност” покрива ли отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди на лица, намиращи се вътре в управляваното от виновния водач МПС”. Като основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос е посочено – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед извода на съда, че след като пострадалата се е намирала в претърпялото пътен инцидент ПТП, настъпилите вреди не се обхващат от застраховката „ гражданска отговорност”. Поддържано е, че този извод бил в противоречие с поставеното от ВАпС решение относно обезщетението за неимуществени вреди, причинени на пострадалата от същото ПТП.
Така формулиран въпросът, макар и относим към направения лаконичен извод на въззивният съд не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Релевантността на правния въпрос се определя от това дали е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. дали този извод самостоятелно би обусловил резултат, различен от постановения. / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. В случая така направения лаконичен извод на въззивният съд не е обусловил обжалвания резултат, тъй като, съставът е разгледал и изложил и други мотиви за неоснователност на претенцията за имуществени вреди, като се е позовал на задължителна практика на ВС относно тяхната дължимост. Следователно, тези негови мотиви са решаващи за да отхвърли иска, поради което и поставения от касатора въпрос не установява общото основание и в тази връзка прави ирелевантни развитите доводи по допълнителния критерий.
Касаторът М. е поставила като втори въпрос, този свързан с определяне на застрахователното обезщетение по имуществена вреда, причинена от невъзможност ищцата да получава издръжка, поради смъртта при ПТП на нейната майка. Тези въпроси са поставени във връзка с решаващия извод на съда, относно това, че полагащата се наследствена пенсия на ищцата покрива изцяло издръжката, която пострадалата е можела да й дава. В тази връзка въззивния съд е разгледал тази възможност, с оглед изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, както и с оглед събраните по делото доказателства относно възможността на майката да осигурява издръжка на малолетното си дете към момента на нейната смърт при ПТП. Тези решаващи изводи са подкрепени не само, както неправилно счита касатора М. с казуална практика, която тя възприема като противоречива с решаващите изводи на съда – изведено от приетото в едно от посочените решения – №2492/1959г. на ВКС, ІІІ г.о., за това че само при реално получаване на пенсията се погасява правото на пострадалия да претендира имуществена вреда от лишаването му от издръжка. Те са подкрепени и със задължителна практика. Или, така соченото противоречие е без правно значение, тъй като поставените въпроси са разрешени със задължителна практика, което прави ирелевантна посочената казуална практика – а именно с т. 9 ППВС №4/68, с която е прието, че „ Когато при причинена смърт са увредени близки на починалия, които са понесли имуществени вреди от неговата смърт, изразени в невъзможност да получават повече издръжка от него, тези лица имат право да търсят обезщетение за вреди, ако те не се компенсират от пенсията, на която имат право”. Следователно, касаторът М. не установява наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд не само се е съобразил с тази практика но и се е позовал на нея.
Въпросът на каква база се определя размера на застрахователното обезщетение, макар и релевантен е с необоснован допълнителен критерий тъй като соченото решение №2492/59г. на ВС, ІІ г.о. разглежда хипотеза, различна от тази разгледана от въззивния съд при определяне размера на застрахователното обезщетение. Липсата на фактически идентитет между сравняваните съдебни актове, води до извод и за неидентичност в правните изводи, произтичаща от различно твърдяните и установени факти, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287 от 25.03.2013 г. по т.д. №201/2013 г. на Варненски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: