О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
Гр.София, 15.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1917/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. К. срещу Решение № 28/30 януари 2018 г. по в.т.д.№ 274/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1/3 януари 2017 г. по т.д.№ 240/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от жалбоподателя Г. Г. К. конститутивен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителна разпоредителна сделка с недвижими имоти, извършена от „Телемонд“ ООД Варна в полза на „ТЛК БЪЛГАРИЯ“ ООД София с договор за покупко-продажба на недвижими имоти в НА № 51, т.І, рег. № 749, дело № 47/2016 г. на нотариус П. С., рег. № 335 в НК, В., с твърдения за увреждане на ищеца в качеството му на кредитор на „Телемонд“ ООД след упражнено право по чл.517 ал.3 ГПК относно дружествения дял на А. Н., съдружник в „Телемонд“ ООД, въз основа на издаден обратен изпълнителен лист по гр.д.№ 1440/2011 г. на В., 12 състав, и извършена цесия с вземането по листа, издаден в полза на „Пикадили“ ЕАД срещу А. Л. Н., сключена на 29.10.2015 г. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и уважаване на иска. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност.
Ответниците по касация „Телемонд“ ООД и „ТЛК България“ ООД изразяват становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице основания за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба на ищеца е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Варненския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът на касатора е предявен при твърдения, че ищецът има самостоятелно изискуемо притезание срещу ответното дружество-праводател по атакуваната сделка. Качеството му на кредитор е обосновано с наличието на вземане срещу ограничено отговорен съдружник в „Телемонд“ ООД, чиито дялове са предмет на наложен запор и последващо отправено изявление за прекратяване на членственото правоотношение между длъжника А. Н. и дружеството-ответник в хипотезата на чл.517 ал. 3 ГПК. Спорът – предмет на т.д.№ 1277/2017 г. е висящ. Определението на Варненския АС за спиране на делото по П. иск до приключване на исковото производство по чл.517 ал. 3 ГПК е отменено с определение на Върховния касационен съд. Ищецът не е кредитор на прехвърлителя и не е материалноправно легитимиран да претендира относителна недействителност на разпоредителните действия на ответното дружество. Неоснователна е тезата на въззивника Г. К., че наложеният запор и последващото овластяване на взискателя обуславят възникване на солидарна отговорност на длъжника и третото лице – дружество с ограничена отговорност. Солидарната отговорност възниква само когато е уговорена, както и в изрично предвидените от закона случаи.
За неоснователна е приета от въззивния съд и тезата на ищеца – въззивник, че е легитимиран да предяви П. иск, тъй като разполага със специална потестативна възможност да прекрати търговското дружество.
Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Наличието на потестативни права по чл.517 ал.3 ГПК е ирелевантно за активната легитимация. Изцяло ирелевантна е и разпоредбата на чл.517а ГПК, според която взискателя може да насочи изпълнението върху обособена част от търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
Въззивният съд е заключил, че упражненото от ищеца потестативно право по чл.517 ал.3 ГПК не го легитимира като кредитор на продавача по разпоредителната сделка „Телемонд“ ООД, поради което предявеният иск е неоснователен и решението, с което е отхвърлен, следва да бъде потвърдено.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното решение следва да се приеме, че въпросът „Представлява ли разпоредбата на чл.517 а ГПК смислово и хронологично разширение и допълнение на разпоредбата на чл. 517 ГПК и би ли могъл кредиторът при добросъвестност на търговското дружество да изпълнява спрямо обособена част от предприятието, без да прекратява същото“ е неотносим към предмета на спора и не е обсъждан от въззивния съд. Разпоредбата е приета след образуването на въззивното производство и не се отнася до заварен фактически състав, преуреден по нов начин.
Останалите въпроси са свързани с материалноправната легитимация на страните и са значими за изхода на делото, зададени са в контекста на оплакванията за неправилни изводи на въззивния съд, че ищецът не разполага с притезание срещу ответника „Телемонд“ ООД и не притежава качеството на негов кредитор. Зададените от касатора въпроси са следните:
1.Ако в резултат на прекратяване участието на съдружник в дружеството той има вземане за равностойността на дружествения си дял взискателя придобива ли качеството на кредитор на дружеството;
2.Възниква ли пасивна солидарност по смисъла на чл.123 ЗЗД по силата на разпоредбата на чл.517 ал. 3 ГПК между дружеството и съдружника-длъжник до размера на припадащата се част от имуществото, определена съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ;
3.Притежава ли качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД ищец, който упражнява свое потестативно право по чл.517 ал.3 ГПК;
4.Доколкото разпоредбата н чл.517 ал. 3 ГПК задължава дружеството да престира на кредитор на съдружника,1 придобива ли същото качество на пряк длъжник на кредитора.
Отрицателните отговори на горните въпроси са обусловили решаващата воля на въззивния съд за отхвърляне на П. иск поради липса на материално правна легитимация на ищцовата страна, но така формулираните от касатора въпроси не са разрешени в отклонение от трайно установената практика на ВКС, според която само титуляр на действително вземане – парично или непарично – разполага с преобразуващото право по чл.135 ЗЗД и може да си служи с П. иск. Съществуването на вземане на ищеца към съдружник в ООД, предявяването на конститутивен иск срещу дружеството за прекратяването му по реда на чл.517 ал. 3 ГПК, както и евентуално успешното му провеждане не превръщат дружеството в негов длъжник. Законодателят е признал изрично правен интерес на дружеството да плати дълга на съдружника – длъжник на ищеца, за да избегне прекратяване. Запорът върху дял в ООД обосновава правен интерес на дружеството да изплати на взискателя припадащата се част от имуществото на длъжника, определена по чл.125 ал. 3 ТЗ, но то не е длъжник в изпълнителното производство.
В исковия процес по чл.517 ал.3 ГПК не се разглежда спор за съществуване на вземане, искът е конститутивен и ако дружеството бъде прекратено с влязло в сила решение и се пристъпи към ликвидация, взискателят, който е кредитор на съдружника длъжник, а не на дружеството, не може да бъде удовлетворен в ликвидационна процедура по аргумент от чл.267 ТЗ.
Искът по чл.517 ал.3 ГПК за прекратяване на дружеството няма за предмет установяване дали ищецът е негов кредитор, поради което изходът на делото е ирелевантен за спора по чл.135 ЗЗД.
Предвид изложеното не е налице соченото допълнително селективно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено. Жалбоподателят не излага съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма, за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива нормативна уредба, поради което следва да се приеме, че не са налице визираните в изложението основания за достъп до касационен контрол.
Неоснователно е и позоваването на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Обжалваното решение на въззивния съд не е постановено в явно нарушение на закона, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не е налице квалифицирана форма на неправилност, видна от самото съдържание на мотивите, установима без проверка на данните по делото.
По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 28/30 януари 2018 г. на Варненския апелативен съд, ТО, постановено по в.т.д.№ 274/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: