– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 297
гр. София 17.03.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 19.10.2016 (деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2690 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5275/11.04.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 253/09.02.2016 година на Апелативен съд София, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 4433/2015 година.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение №2346/01.06.2016 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 94/2014 година, с което на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен сключения на 04.11.2005 година, между [фирма] [населено място], в качеството му на продавач от една страна и И. Д. и М. Т. Д., в качеството им на купувачи от друга страна, предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният срещу касатора иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба И. Д. и М. Т. Д. са подали отговор на същата с вх. № 8839/16.07.2016 година, с който са изразили становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решение № 253/09.02.2016 година на Апелативен съд София, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 4433/2015 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 08.03.2016 година, а касационната му жалба е с вх. № 5275/11.04.2016 година, като е подадена по куриер на 08.04.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че на 04.11.2005 година между страните е бил сключен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот, по който И. Д. и М. Т. Д. са изпълнили задълженията си към [фирма] [населено място]. Прието е, че срокът за сключване на окончателния договор е изтекъл като не се спори, че такъв не е бил сключен. На 22.07.2011 година е било подписано допълнително споразумение, в което изрично е посочено, че е нарушен срокът по т. 2.2. от предварителния договор. Продавачът се е съгласил да обезщети купувача със сумата 2500 € за всяка година от забавата и е поел задължението да довърши сградата и да осигури издаването на разрешение за ползване не по-късно от 01.03.2012 година. Въззивния съд е изложил съображения, че това споразумение не представлява самостоятелен предварителен договор и че то е сключено в съответствие с договора от 04.11.2005 година и с него се изменя само срокът за изпълнение от страна на дружеството изпълнител и бъдещ продавач. Предвид на това, като се е позовал на разпоредбата на чл. 116, б. „а” от ЗЗД, съдът е приел, че със сключването на споразумението е осъществено прекъсване на погасителната давност за предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Изложени са съображения за това, че в случая волята на страните по договора била, правото на собственост да бъде прехвърлено след получаване на разрешение за ползване на сградата. От този момент за изпълнителя-продавач възниквало задължението да прехвърли собствеността, а за възложителя-купувач-да иска обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред. В случая правото да се иска обявяването на предварителния договор за окончателен било възникнало след 01.03.2012 година, доколкото бил налице самостоятелен обект на собственост и титуляр на това право е [фирма] [населено място]. Исковата молба била подадена в съда на 04.12.2013 година и това право не било погасено по давност. Затова Искът освен че бил допустим, бил и основателен.
Във връзка с посочените мотиви на състава на Апелативен съд София в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът [фирма] [населено място] е формулирал два правни въпроса. Първият от тях е за това задължителна предпоставка ли е, при иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предварителния договор, чието обявяване за окончателен е поискано да отговаря на изискванията на закона за окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот и може ли договорът да бъде обявен за окончателен при липсата на тази предпоставка. Вторият въпрос е за това от кой момент трябва да се приложи погасителната давност при иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. И за двата въпроса се твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Посочената разпоредба предвижда, че касационно обжалване се допуска, когато поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Преценката дали правния въпрос отговаря на тези критерии се извършва от ВКС въз основа на твърденията на касатора и изложените от него факти и обстоятелства в изложението за допускане на касационно обжалване, обосноваващи приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Когато такива липсват касационно обжалване не може да бъде допуснато само на основание формалното посочване на разпоредбата. В случая такава обосновка липсва, а твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са свързани с конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд и по съществото си представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Предвид на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 253/09.02.2016 година на Апелативен съд София, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 4433/2015 година по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Освен това следва да се посочи, че първият от въпросите е мотивиран с това, че съставът на Апелативен съд София е приел, че споразумението от 22.07.2011 година е предварителен договор. Въз основа на това се излагат доводи, че това споразумение е с различен предмет от предварителния договор и не съдържа всички изискуеми се за него реквизити, поради което и не може да бъде приравнено на такъв, а оттам и да бъде предмет на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Тази обосновка на въпроса е некоректна тъй като въззивният съд не е приел, че споразумението от 22.07.2011 година представлява предварителния договор, който е предмет на предявения иск. Съдът е разглеждал спора въз основа на сключения между страните на 04.11.2005 година предварителен договор и именно този договор е обявен за окончателен. Самото споразумение от 22.07.2011 година е разглеждано от въззивния съд само в контекста на прекъсването на давността за предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Вторият въпрос не е обуславящ, доколкото съставът на Апелативен съд София не е приел, че давността за предявяването на иска започва да тече от момент различен от този, от който може да бъде сключен окончателния договор, а е приел, че тази давност е прекъсната по силата на чл. 116, б. „а” от ЗЗД и от момента на прекъсването е започнала да тече нова давност, в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД. Затова обуславящ би бил въпрос свързан с прекъсването на давността и последващата нова давност, а не такъв свързан с началния момент на давността. Такъв въпрос обаче не е формулиран от касатора [фирма] [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 253/09.02.2016 година на Апелативен съд София, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 4433/2015 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 5275/11.04.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 253/09.02.2016 година на Апелативен съд София, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 4433/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.