3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 18.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 7148/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат А. Б. Ц. като пълномощник на Г. М. Р. и Л. М. Р., срещу въззивното решение от 30.06.2014 г. по в. гр. д. № 9691/2013 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация М. Н. К. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Делото е образувано по искова молба на В. Б. П., починала в хода на делото и заместена от касаторите, която е предявела установителен иск за собственост на апартамент в [населено място], придобит в режим на съпружеска имуществена общност от нея и съпруга й С. К. П. в качеството му на член-кооператор, евентуално придобит по давност; иск за нищожност на саморъчно завещание, оставено от С. К. П. в полза на ответницата по иска и за отмяна на н. а. № 194/2005 г.; иск за нищожност на съдебна-делба спогодба от 1979 г. и иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл за възстановяване запазената част на ищцата от наследството на съпруга й.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № ІІ-60-29/25.02.2011 г. по гр. д. № 37172/2008 г. на Софийския районен съд, с което исковете са отхвърлени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили следните въпроси: 1. допустимо ли е членство в жилищностроителна кооперация, без член-кооператорът да придобие в резултат на членствените си права жилище в Ж., въпреки че целта на кооперацията е да организира жилищно-строителна дейност и да снабди членовете си със собствени жилища; 2. могат ли да се упражняват чужди членствени права в жилищностроителна кооперация при липса на формално съгласие от страна на член-кооператорите и липса на изрично пълномощно на представлявания член-кооператор; 3. може ли лице, което не е член-кооператор, да бъде член на органите на управление на жилищностроителна кооперация; 4. допустимо ли е съдът да основава мотивите си при липса на доказателства и фактически констатации, както и при липса на искания и възражения от страните по делото, на предположения и на база на тях да извежда правни изводи.
Въпросите са поставени във връзка с твърдението за придобиване правото на собственост по силата на членствено правоотношение на съпруга на ищцата в жилищностроителната кооперация. По това твърдение въззивният съд приел, че не е установено С. П. да е придобил спорния апартамент като член-кооператор, тъй като е упражнявал правата на майка си Ш. П. на член-кооператор по право, най-вероятно с неформалното нейно и на останалите член-кооператори съгласие. Изводът не се променя и ако се приеме, че е упражнявал собствени права, тъй като според разпределителния протокол му е било разпределено друго жилище, а спорното е разпределено на Ш. П. – собственица на терена и учредила на Ж. „13-ти март” правото на строеж за построяване на сградата, като не са доказани основания съгласно чл. 11 от Правилника за Ж., които да позволяват ново разпределение на жилището. Към момента на учредяване на Ж. и на завършване на сградата – 1962 г., е съществувал режим на разделност на имуществата на съпрузите, и за да се приложи въведеният впоследствие режим на съпружеска общност, следва да се установи придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос – обстоятелство, което по делото не е доказано, предвид записвания в учредителния протокол, че С. П. не е заплащал стойността на разпределеното му жилище, тъй като го получава срещу стойността на мястото. Затова и доказателствата, че кооперацията е получила кредит от Българската инвестиционна банка, не доказват възмездност на придобиването; фактът, че ищцата е работила по строежа, също не е основание за право на собственост върху имот, придобит по реда на членствено правоотношение в Ж.. Ето защо дори да се приеме, че жилището е придобито от членствено правоотношение на С. П. в жилищностроителната кооперация, не се установява общо участие на съпрузите в придобиването на собствеността. Въззивният съд обсъдил и представения по делото н. а. № 129/31.10.1973 г., издаден по нотариално дело от 1962 г. на името на С. К. П. за 2/3 ид. ч. и на неговата сестра М. К. П. за 1/3 ид ч. от спорния апартамент, и приел, че съгласно чл. 55к ЗПИНМ /отм./ снабдяването от член-кооператор на Ж. с нотариален акт става след даване на разрешение от Изпълкома на съответния ОНС. В случая цитираното в нотариалния акт решение на Изпълкома № 18 от 15.08.1962 г. не съдържа решение за снабдяване на С. П. с нотариален акт, а ищцата не е представила друго решение на Изпълкома, от което да се приеме, че е изпълнен съставът на чл. 55к ЗПИНМ /отм./ – норма, създадена за защита на обществен интерес съгласно разясненията в ТР № 44/1975 г. на ОСГК на ВС. Неспазената процедура оборва легитимиращото действие на нотариалния акт и същият не може да се ползва като титул, доказващ правото на собственост на титулярите му върху спорния апартамент.
С оглед изложеното следва да се приеме, че последният поставен въпрос е изграден на предпоставка, която не се установява по делото, а именно, че съдът е основал решението си на предположения, при липса на доказателства, на искания и възражения. Обратно, видно от мотивите към обжалваното решение, обсъдени са всички доказателства и доводите на страните по тях, така че въззивният съд е процедирал в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване може да бъде допуснато по правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Въпросите №№ 1, 2 и 3 не са свързани с решаващия извод за отхвърляне на иска за собственост, а именно, че спорният апартамент е бил придобит от майката на С. П., а от последния – на основание наследяване по закон и съдебна делба-спогодба от 1979 г. В този смисъл въпросите не са обусловили правната воля на съда по предмета на спора. Отделно от това, съдът е приел иска за неоснователен и при положение на установено членствено правоотношение, като е изложил подробни съображения и по всички въведени от ищцата придобивни основания. Ето защо общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси не е налице.
Не се установява и поддържаното от касаторите специално основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при което е създадена и се налага осъвременяването й. В случая такива предпоставки не са обосновани – не са изложени съображения с какво разглеждането на жалбата от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото, така, както е указано в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответницата по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 2 000 лева по договор за правна защита и съдействие от 01.12.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.06.2014 г. по в. гр. д. № 9691/2013 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Г. М. Р. и Л. М. Р. да заплатят на М. Н. К. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 2 000 /две хиляди лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: