О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 297
София ,18.09, 2014 година
Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 4055 / 2014 година, и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Е. М. П. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Н. С.- САК обжалва и иска да се отмени Определение от 26.06.2014 година , постановено гр.В д. Nо 10451/ 2009 година на Софийския градски съд , с което е върната касационна жалба на П. М. И. срещу въззивно Решение от 18.06.2010 година по посоченото гр. В.д. Nо 10451 /2009 година на СГС.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като решаващият съд е приел, че след смъртта на П. М. И. процесуалното правоприемство е настъпило в лицето на неговата сестра, след като, без съмнение по делото , са налице данни, че починалия има пряк наследник- син Е. П. , който живее е САЩ. Счита , че посоченото определение на въззивния съд е неправилно , тъй като сестра на починалото лице не е от кръга на лицата пасивно или активно легитимирани да отговаря по предявения иск и не е „законен наследник“.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от противната страна .
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Съдебното исково производство по реда на чл. 422 във вр. с чл. 410 ГПК е образувано по искова молба на [фирма] срещу П. М. И. за сумата 3 209.98 лв. , съставляващи стойността и лихвите на неизплатено задължение за ползвана топлинна енергия м. 02. 2005 год. до м.04.2007 год.
С Решение от 17.04.2009 год. , Софийският районен съд-39 състав на ГК е признал за установено по реда и на основание 422 ГПК във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК , че като потребител на топлинна енергия, П. М. И. дължи сумата 2 556. 33 лв. за ползвана топлинна енергия, ведно лихва за забавеното плащане от 478.85 лв.
С Решение от 18.06.2010 година по гр.В д. Nо 10451/2010 год., Софийският градски съд е потвърдил решението на първата инстанция.
С касационна жалба вх. No 67058 / 04.10.2010 год. П. М. И. е обжалвал въззивното решение изцяло.
С Разпореждане от 16.10.2010 година , в качеството си на администриращ редовността на подадената касационна жалба съд , СГС е оставил касационната жалба без движения с указания да се представи документ за внесена ДТ по сметка на ВКС и съответни писмено мотивирано изложение по чл. 284 ал.3 ГПК..
В хода на усилията на съда да се връчат съдебните книжа са постъпили данни , че касаторът П. И. М. в починал. Служебно изисканото удостоверение за наследници 000481/24.02.2012 год. , сочи , че лицето е починало на дата 16.02.2011 година и че негов наследник по закон е синът му Е. П., без данни за местоживеене на същия на територията на страната.
При справка в НБД „Население“ е установено , че починалото лице има сестра, живуща в България- Е. М. П.
С обжалваното определение , съставът на СГС след като е приел, че от страна на конституираната на мястото на покойния касатор П. И. наследник по закон- сестра Е. П. , по отношения на която са преминали процесуалните задължения на касатор, не са изпълнени указанията на администриращия съд да отстрани недостатъците на касационната жалба е върнал същата на основание чл. 286 ал.1 т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, намира обжалваното определение на СГС за процесуално недопустимо.
За да бъде надлежно инициирано касационното обжалване, законодателят предполага допустимост на самото касационно производство – т.е. налице ли са предпоставките / положителни или отрицателни/ за надлежно упражняване правото на касационна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК допустимостта на самото касационното обжалване е ограничена , тъй като „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дала, и до 10 000 лв. – за търговски дела”. Посоченият критерий, изключващ посочените граждански и търговски дела от обхвата на касационното обжалване съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на обжалване пред касационния съд и като така , за съблюдаването и съдът, администриращ касационните жалби, следи служебно.
При данните по делото, че след като исково производство по реда на чл. 422 във вр. с чл. 410 ГПК и чл. 124 ал.1 ГПК е образувано по искова молба на [фирма] срещу П. М. И. за сумата 3 209.98 лв. , съставляващи стойността и лихвите на неизплатено задължение за ползвана топлинна енергия м. 02. 2005 год. до м.04.2007 год. следва , че постановеното въззивно решение е от категорията на решения по гражданско дело с цена на иска под 5000 лв. и не подлежи на обжалване .
Съгласно чл. 296 т.1 ГПК неподлежащите на обжалване съдебни решения влизат в сила от датата на постановяването им. Всички извършени съдопроизводствени действия от съда по повод на процесуално недопустимата частна жалба не могат да произведат правно действие, а тези имащи процесуално действия на съда , обективиращи държавническо волеизявление подлежат на обезсилване.
С обжалваното определение на администриращият съд е налице произнасяне досежно нередовността на частната жалба , с което е упражнено право на касационно обжалване , без да е налице такова процесуално право- арг. чл. 280 ал.2 ГПК.
Като приема , че администриращият подадената касационна жалба въззивен съд може да проверява редовността на касационната жалба , процесуално задължение вменено му с чл. 285 ГПК, само и доколкото може да бъде надлежно сезиран, при възможността да се упражни правото на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема, че следва да прогласи служебно процесуалната недопустимост на постановения от въззивната инстанция съдебен акт за връщане на касационната жалба , както и на всички извършени съдопроизводствени действия и обяви за влязло в сила решението на втората инстанция.
Проблемът за наследниците по закон касае правоприемството на наследственото правоотношение след смъртта на осъденото лице П. М. И., но не касае процесуалното правоприемство след като решението е влязло в сила пред да настъпи смъртта на посоченото лице.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо Определение от 26. 06.2014 година , постановено гр.Вд. Nо 10451/2009 год. на Софийския градски съд , с което е върната касационна жалба на П. М. И. срещу въззивно Решение от 18.06.2010 година по гр. В.д. Nо 10451 / 2009 година на СГС и прекратява производството по ч. гр.д. No 4055/ 2014 год. на ВКС- II г.о.
Обявява за влязло в сила Решение от 18.06.2010 година по гр. В.д. Nо 10451 / 2009 година на СГС от датата на постановяването му.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :