О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 19.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 262 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат К. Г. срещу решение № 326/27.10.2016 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, ІІІ граждански състав по в.т.д. № 462/2016 г., потвърждаващо решение № 60/18.04.2016 г. на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/ по т.д. № 207/2015 г., с което касаторът [фирма] е осъден да заплати на Д. К. М. и М. В. М., в качеството им на наследници на В. Ж. М., починал на 13.07.2015 г., сумата 82000 лв. /или по 41000 лв. на всяка от тях/, представляваща стойността на дружествен дял от имуществото на дружеството, определен по правилото на чл.125 ал.3 ТЗ, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2015 г. до окончателното плащане и е обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите Д. К. М. и М. В. М. договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 131/29.09.2015 г. между [фирма] и [фирма].
Касаторът поддържат оплаквания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – [фирма], Д. К. М. и М. В. М. не взимат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПзОС са предявени обективно съединени искове по чл.125 ал.3 ТЗ и чл.135 ЗЗД. Ищците Д. К. М. и М. В. М. в качеството си на наследници на В. Ж. М., починал на 13.07.2015 г., съдружник във [фирма] – [населено място] и притежавал 897 дяла от дружеството с номинална стойност 100 лв. всеки от капитала на дружеството са претендирали от ответното дружество сумата от 82000 лв. /по 41000 лв. на всяка/, представляваща стойността на притежавания от техния наследодател дружествен дял със законната лихва. Ищците са предявили и иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност по отношение на тях на сделка, обективирана в нотариален акт № 131/29.09.2015 г., с която дружеството, настоящ касатор е продало на [фирма] недвижим имот, с твърдения, че тази сделка е сключена при знание и от двете страни по нея за неизплатени задължения от касатора към тях с намерение те да бъдат увредени. ПзОС е уважил така предявените искове, а П. е потвърдил решението му. Относно иска по чл.125 ал.3 ТЗ П. е приел, че наследодателят на ищците е бил съдружник във [фирма] с притежавани 897 дяла, като е породено право за неговите наследници след смъртта му, настъпила на 13.07.2015 г., да получат паричната равностойност на дружествения му дял, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството на наследодателя им с неговата смърт. П. е възприел заключението по изслушаната ССЕ, изготвено по баланса на дружеството към 31.07.2015 г., съгласно което дружественият дял на всеки от двамата съдружници в дружеството, единият от които е наследодателят на ищците е в размер на 82282.99 лв. и доколкото ищците претендират 82000 лв. е приета основателност на иска в този размер. П. е приел за неоснователно направеното от ответното дружество възражение за прихващане със сумата от 99500.78 лв., основано на два договора за цесия от 17.11.2015 г. С първия договор съдружникът в дружеството и управител на същото С. К. е прехвърлил на дружеството вземане към ищците, произтичащо от надплатени вноски за погасяване на потребителски кредит. П. е изложил подробни съображения, свързани със събраните по делото доказателства – договор за кредит и заключение на ССЕ, установяващи сключен потребителски кредит между „Ю. и еф джи България“ от една страна и от друга С. К., В. М. и Д. М. от 19.04.2010 г. и плащанията по него, като е приел, че няма доказателства, установяващи твърденията на настоящия касатор, че всеки от кредитополучателите е задължен да заплати сума по кредит, равна на 1/3 от дължимата месечна вноска. Изложените от П. съображения са мотивирани със сметката, по която е отпуснат и усвоен кредитът /на С. К./, както и погасяванията по него – от С. К. и от В. М.. При липса на установена уговорка във вътрешните отношения между кредитополучателите, П. е приел за неустановени и твърденията на кастора за задължения на Д. М. и В. М. към С. К. по този договор във връзка с погасяването му, както и, че ищците като наследници на В. М. са се обогатили неоснователно при погасяването на по-малка част от кредита на техния наследодател. П. е приел неоснователност на възражението за прихващане на ответното дружество, свързано и с договор за цесия от 17.11.2015 г., с който на ответното дружество [фирма] е прехвърлено вземане от [фирма] към ищците и С. К., произтичащо все от платена без основание сума /според касатора/, с която физическите лица са се обогатили неоснователно за сметка на [фирма], поради плащане, извършено от [фирма] по договор за кредит все от 19.04.2010 г. с кредитополучатели С. К., В. М. и Д. М.. По отношение на този договор П. е споделил изложеното от първоинстанционния съд, че липсват доказателства за извършени плащания по него от страна на [фирма] и то в твърдените размери. Изводите са мотивирани отново със заключение на вещото лице по ССЕ, установяващо извършените погашения по кредита – само от С. К. и В. М. в размери и на дати, посочени в същото. С оглед на това заключение П. е приел липса на вземане, предмет на договора за цесия между [фирма] и [фирма] от 17.11.20156 г. и неоснователност на направеното възражение за прихващане в тази връзка на [фирма] към ищците.
По отношение на иска по чл.135 ЗЗД П. е приел, че ответното дружество след смъртта на своя съдружник В. М. и след получаване на нотариална покана от 16.09.2015 г. от ищците за заплащане на полагащата им се стойност от дружествения дял на техния наследодател, с нотариален акт от 29.09.2015 г. е прехвърлило на [фирма] няколко недвижими имота за сумата 162360 лв. при данъчна оценка на имотите 184751.60 лв. П. е приел, че лицата, представляващи двете дружества, договаряли покупко-продажбата на имотите са знаели, че продавачът [фирма] дължи изплащане на дружествения дял на наследодателя на ищците, но е прехвърлил имотите, като не се установява да притежава друго имущество, което според П. е доказателство за знание за увреждане на ищците от сделката. П. се е мотивирал за този си извод с приложената нотариална покана и показанията на разпитания по делото свидетел А. Б., присъствал на среща между брата на ищцата Д. М. и управителя на [фирма] – Д. З., към която се е присъединил и управителят на ответното дружество продавач С. К.. От тези показания П. е приел, че управителят на [фирма] – З. е бил наясно с наличието на неизплатени претенции от ищците към продавача, като управителят на ответното дружество го е уверил, че ще даде на вдовицата на В. М. полагащото се. При тези данни съдът е приел наличие на знание на ответниците за неизплатени задължения от касатора към ищците към извършване на правната сделка, с която длъжникът и настоящ касатор [фирма] е увредил ищците като свои кредитори за дължимият им и неизплатен от дружеството дружествен дял на техния наследодател.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая в изложението си касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение, свързани с възприетата фактическа обстановка и с направените правни изводи въз основа на същата, както и на неустановена и неприета такава. Доводите за неправилност на въззивното решение не формулират въпрос за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изрично е посочено в мотивите към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с приетата от П. неоснователност на възражението за прихващане по цитираните кредити, касаторът формулира 3 въпроса: Дали длъжници получили общ кредит, без изрично упоменаване в договора кой каква част от него поема са солидарни длъжници /първи въпрос/, при превод на кредитната сума по сметка на един кредитополучател и изтеглена от него, освобождават ли се другите кредитополучатели от задължения за погасяване на кредита /втори въпрос/ и за каква част от задължението по отпуснат кредит отговаря всеки от тримата кредитополучатели, при положение, че в договора не е упоменато кой каква част от кредита поема /трети въпрос/. Въпросите са некоректно поставени към установената и приета от П. фактическа обстановка, както и твърдението на самия касатор, мотивиращо възражението му за прихващане. Това възражение за прихващане е свързано със задължения, произтичащи от твърдени, но не установени в този им вид вътрешните правоотношения между тримата кредитополучатели, несъответстващи на извършените от тях погашения на кредита, в каквато връзка са и изложените от П. съображения, неприсъстващи в така формулираните въпроси. В този смисъл тези въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото в този им вид не са обсъждани от П. и не са от значение за формиране на решаващата му воля. Във връзка с иска по чл.135 ЗЗД са конкретизирани 4 въпроса, свеждащи се до значението, според касатора, на момента с точност на узнаване от страна на третото лице купувач за увреждащата сделка /първи въпрос/, следва ли да се уважава иск по чл.135 ЗЗД при такова знание /втори въпрос/, може ли това знание да се установи с косвени доказателства /трети въпрос/, въз основа на които да се изгради извод за наличие на знание /четвърти въпрос/. Доколкото и четирите въпроса са фактологично обусловени и то за неустановени и неприети факти в този им вид, при подробно изложени съображения на П. във връзка с обсъдените писмени и гласни доказателства, липсващи в така формулираните въпроси, настоящият състав на ВКС счита, че посочените в изложението четири въпроса във връзка с иска по чл.135 ЗЗД не представляват правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а довод, свързан с правилността на изводите на П. по възприемане на фактическата обстановка и обсъждане на събраните по делото доказателства и то с оглед искания от касатора резултат, а не с оглед събраните по делото доказателства и изложени от П. съображения при обсъждането им.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответниците по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски от тези страни пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 326/27.10.2016 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІІ граждански състав по в.т.д. № 462/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.