3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София, 19.09.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5042 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № І-33-24/08.03.2012 г., постановено от Софийски районен съд, 33 състав, по гр.д.№ 9429/2011 г.
Ответникът по молбата не е взел становище.
Настоящия състав на ВКС счита, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение е недопустима, по следните съображения:
С влязлото в сила решение на СРС, след постановяването на решението на СГС във въззивното производство, съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване недължимостта на сума по отношение на ответника, както и по насрещен иск на ответника, за осъждане на ищцата да заплати на ищеца по насрещния иск [фирма] сума за незаплатена топлинна енергия.
В молбата за отмяна на влязлото в сила решение се твърди, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК за отмяна на посоченото по-горе решение. Ново обстоятелство, сочено от молителя е, „издаване на решение по единия иск, без да решил другия и това второ решение се явява ново обстоятелство”. Молителят определено сочи предявяването на насрещен иск като ново обстоятелство, като твърди, че този факт е от съществено значение за изхода на спора по делото и не е могло да бъде известно при решаване на спора /вероятно визирайки предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК/. Предявяването на насрещен иск не е ново обстоятелство, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като възникването на това обстоятелство не е обективира развитие или съществуване на материалноправни отношения между страните по спора, а е процесуално действие на страната – ответник, допустима от процесуалния закон, още повече, че това обстоятелство не може да се счете и за ново, по смисъла на чл.303 ГПК, доколкото е настъпило в хода на процеса, участие в който е взела и страната – молител в настоящото производство. Постановяването на решение по приетия за разглеждане насрещен иск не би могло да обоснове и наличието на две противоречиви решения по едно и също спорно правоотношение, доколкото макар и да произтичат от едно правоотношение, търсената защита е различна, допустима от закона. В тази насока не се сочат относими към основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК доводи. Останалите твърдения на молителя в производството по отмяна на влязлото в сила решение, касаят спора по същество и се цели пререшаването му, но не могат да бъдат основания за отмяна на влязлото в сила решение.
Доколкото не се сочат относими към производството по отмяна на влязло в сила решение основания, то молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № І-33-24/08.03.2012 г., постановено от Софийски районен съд, 33 състав, по гр.д.№ 9429/2011 г., подадена от Т. В. В. – Ф., съдебен адрес [населено място], [улица], ап.5 чрез адв. Вл. В..
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: 1. 2.