О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№297
[населено място], 02.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4892 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК [ЕГН], срещу определение № 1642 от 03.07.2015г. постановено по ч.гр.д. № 1117/2015г. на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 3899 от18.05.2015г. по гр.д. № 2181/2015г. на Бургаския районен съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Бургаския окръжен съд.
Недоволен от определението жалбоподателят [фирма] моли да се отмени въззивното определение, като счита, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ могат ли да бъдат съединени в едно производство искове по чл. 200 КТ и чл. 49 ЗЗД, когато работодателят и възложителят са отделни лица, при условията на солидарна отговорност; 2/солидарна ли е отговорността между работодател и възложител на работа, при извършването на която е пострадало лице, след като за двете лица не е предвидена законова възможност за регрес помежду им.
С писмен отговор ответникът по частната жалба [фирма] оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Останалите ответници по жалбата – М. Ф. Т., Р. З. Т., Ж. З. Т. и Ф. З. Т. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Атакуваното определение е въззивно и с него е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на окръжен съд. Касае се за определение, което прегражда развитието на производството пред сезирания съд и касационното обжалване е в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Производството пред Бургаски районен съд е образувано по искова молба на М. Ф. Т., Р. З. Т., Ж. З. Т. и Ф. З. Т. срещу [фирма] и [фирма] за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на наследодателя им З. Т., настъпила при трудова злополука, в размер на 120 000лв. за първата ищца и по 100 000лв. за всеки от останалите трима ищци, като обезщетенията се претендират солидарно от двамата ответници. Първият ответник е работодател на пострадалия, поради което искът против него е квалифициран по чл. 200 КТ. Вторият ответник е възложител на работата на работодателя и искът спрямо него е с правно основание чл. 49 ЗЗД. Бургаски районен съд е установил, че двата иска имат различна родова подсъдност, но извършеното обективно и субективно кумулативно съединяване на искове налага общото разглеждане на двете групи искове и постановяване на еднакво по отношение на фактите решение спрямо двамата ответници. Изтъкнал е, че евентуалното разделяне на делата не би осигурило търсената от ищците защита. Затова е счел, че делото следва да се разгледа от окръжен съд и с определение от 18.05.2015г. го е изпратил по подсъдност на Бургаски окръжен съд.
В обжалвания акт Бургаски окръжен съд е споделил направените от първата инстанция изводи относно родовата подсъдност на спора. Приел е, че различната родова подсъдност следва да се преодолее чрез разглеждане на делото от окръжния съд като първа инстанция. Аргумент за това е изведен от нормата на чл. 270, ал.4 ГПК, според която не може да бъде обезсилено решение на окръжен съд само защото искът е бил подсъден на районен съд.
При преценка на наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав счита, че такива не са налице.
Посочените два правни въпроса не са разрешени в обжалвания акт и не са обусловили решаващите изводи на съда относно подсъдността. Въпросите дали е допустимо съединяване на искове по чл. 200 КТ и по чл. 49 ЗЗД и дали е солидарна отговорността на работодателя и на възложителя на работата, са извън тези, които са стояли на вниманието на съда при постановяване на обжалвания акт. Спорът, повдигнат с подадената до окръжния съд частна жалба, е относно това кой съд е родово компетентен да разгледа спора, предвид заявеното обективно съединяване на искове, които са родово подсъдни на различни по степен съдилища. Именно този въпрос е разрешен в обжалвания акт. Наведените от [фирма] в отговора на исковата молба възражения спрямо допустимостта на иска срещу него и спрямо съединяването на исковете ще могат да получат своето разрешение след изпращане на делото на компетентния съд. А въпросът за наличието или липсата на солидарност между работодател и възложител на работата е въпрос по съществото на спора.
Предвид изложеното посочените правни въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и същото следва да бъде отказано.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1642 от 03.07.2015г. постановено по ч. гр. д. № 1117/2015г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :