О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 20.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 18.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 344 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД”Ч” АД, гр. С. против определение № 430 от 08. 12. 2008 год., по ч.т. д. № 475/2008 год. на тричленен състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател, против въззивно определение на Софийски градски съд № 6* от 03. 07. 2008 год., по ч.гр.д. № 771/2008 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон.
Частният жалбоподател поддържа, че с обжалваното въззивно определение на СГС всъщност се прегражда по- нататъшното развитие на делото, щом подадената от негова страна молба за издаване на изпълнителен лист, основана на чл.237, б.”к” ГПК /отм./ срещу длъжника К. Б. Я. се отхвърля, поради което съдебният акт на въззивния съд попада и в категорията съдебни актове по чл. 213, б.”а” ГПК/ отм./, във вр. с 2, ал.9 от ПЗР на ГПК/ДВ бр.50/2008 год./ и подлежи на последващ инстанционен контрол, което тричленният състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия не е съобразил.
Ответната по частната жалба страна не е възразила по основателността и по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, намира:
Поради отсъствие на данни за съобщаване обжалваното определение на настоящия частен жалбоподател, частната жалба следва да се приеме за постъпила в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ГПК и като подадена от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на контрол пред ВКС съдебен акт се явява процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и отсъства задължение да се проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия е приел, че определението на Софийски градски съд по в.ч.гр.д. № 771/2008 год., с което е потвърдено първоинстанционно определение на Софийски районен съд от 26.03.2008 год. по гр.д. № 2547/2008 год. и е отхвърлена като неоснователна молбата на ТД”Ч” АД, гр. С. за издаване на изпълнителен лист по извлечение от сметка – чл. 237,б.”к” ГПК/ отм./ срещу К. Б. Я. , извършващ търговска дейност под фирма „П”, гр. С. е от категорията съдебни актове, за които законодателят в чл. 213,б.”б” ГПК/ отм./, във вр. с 244 ГПК/ отм./ е предвидил двуинстанционен контрол, който е изчерпан.
Определението е правилно.
Законосъобразно е разбирането на предходния тричленен състав на ВКС, че постъпилата в канцеларията на СРС на 01.02.2008 год. от ТД”Ч” АД, гр. С. молба за издаване на изпълнителен лист по изрично разпореждане на процесуалния закон – § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК, в редакцията му, публикувана в „Държавен вестник” бр.50/2008 год. подлежи на разглеждане по отменения процесуален ред- ГПК/1952/ и съгласно чл.244 ГПК/ отм./, както е това е прието и в т.6 на ТР на ОСГК №1/2001 год., постановените по реда на чл.242 ГПК/ отм./, във вр. с чл.237,б.”к” ГПК/ отм./ определения подлежат на двуинстанционен контрол.
Следователно в разглежданата хипотеза ВКС е оправомощен да се произнесе по частна жалба срещу последните единствено, когато същите са постановени за първи път от въззивния съд.
Или обстоятелството, че въззивното определение на СРС е от категорията съдебни актове, попадащи в обсега на чл.213,б.”б” ГПК, които нямат преграждащ производството по гл. ХХІІІ ГПК/ отм./ ефект, обосновава правен извод, че с постановяване на въззивното определение на СГС, установеният в закона ред за инстанционен контрол е изчерпан.
Липсата на създаден от законодателя процесуален ред за обжалване въззивното определение на Софийски градски съд изключва и правото на частна жалба на настоящия частен жалбоподател – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за които съдът следи служебно.
Затова, като е съобразил горното и е оставил без разглеждане частната касационна жалба на ТД”Ч” АД, гр. С., излагайки аналогични правни съждения, предходният тричленен състав на ВКС, търговска колегия правилно е приложил процесуалния закон.
Водим от горното, настоящият тричленен състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.274, ал.2,пр.ІІ ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила постановеното от тричленен състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия определение № 430 от 08. 12. 2008 год., по ч.т.д. № 475/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: