3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 297
С., 23.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6296/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. М. чрез пълномощник адв. И. Д. Пловдивска адвокатска колегия против въззивно решение № 1302 от 04.07.2014г. по в. гр. дело № 1408/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което Е. С. М. (наследник на починалата в хода на делото К. М. М.) е осъдена да заплати на К. С. М. сумата 2437,55 лв. представляваща парична равностойност на престираните от нея грижи и издръжка по отношение на К. М. М. за периода 14.05.1991г. – 30.08.2001г. по сключен на 14.05.1991г. договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № 98, том ХІV, н. д. № 4461/1991г. на нотариус с районен на действие Пловдивски районен съд, развален с влязло в сила решение по гр. дело № 1773/2008г. на Пловдивски РС, ведно със законна лихва, считано от 14.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата и потвърдил решение № 3726 от 22.10.2012г. по гр. дело № 2785/2008г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до предявения размер на иска 7496,69 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпроса за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 12 ГПК – въззивният съд като инстанция по същество, длъжна ли е да формира своите фактически и правни изводи като обсъди, анализира и прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства и възражения на страните и да изложи мотиви по тях по свое вътрешно убеждение. Жалбоподателката се позовава на представена съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 12 ГПК – съдебни решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата Е. С. М. чрез пълномощник адв. А. Н. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставения правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие с представената от жалбоподателката съдебна практика. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жабоподателката съдебна практика, според която императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правнорелевантни факти и посочва, кои факти намира за установени и кои намира за недоказани; въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при съобразяване доводите и възраженията на страните, които имат значение за решаване но делото. Когато съдът формира вътрешното си убеждение в съответствие със съдопроизводствените правила, при спазване правилата на логиката, опита и научните знания решението е обосновано – налице е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществели в обективната действителност. В този смисъл съдебни решения по гр. дело № 1163/2010г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 1285/2012г., трето г. о., ВКС, гр. дело № 748/2011г., второ г. о., ВКС, гр. дело № 1084/2011г., трето г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение, след извършен анализ на доказателствата по делото – писмени и гласни, като съдът е посочил на кои свидетели и за кои факти приема показанията за достоверни е приел, че ищцата е престирала в пълен обем грижи за прехвърлителката съобразно сключения договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за грижи и издръжка за периода от 14.05.1991г. до 30.08.2001г. Изложил е съображения, че след този период до смъртта на прехвърлителката, липсват доказателства за обема на положените от ищцата грижи в периодите, когато страните са живели в едно домакинство, което обстоятелство само по себе е преценено за не достатъчно да се приеме, че договорът е бил изпълнявам точно и в обем на уговорените грижи и издръжка, като основание за присъждане на паричния еквивалент по предявения иск за този период, като съдът е съобразил, че от м. април 2002 г. грижите за прехвърлителката са били поделени между ищцата и нейната сестра, конституирана като страна в процеса след смъртта на прехвърлителката, т. е. вътрешното убеждение на съда по изхода на спора е формирано съобразно посочената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 290 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1302 от 04.07.2014г. по в. гр. дело № 1408/2014г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. С. М. да заплати на Е. С. М. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 290 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ