О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София, 23.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1131 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. Д. против решение № 4445/06.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 750/2015 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователни предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е отменил постановеното в обратен смисъл решение на първоинстанционния съд и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете.
Въззивният съд е приел, че компетентен да извърши съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.,1, т. 2, пр.2 КТ е именно кметът на общината, поради което издадената заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата е издадена от компетентен орган, още повече, че от прието по делото Решение №4, т.8, обективирано в протокол №1 за проведено на 30.01.2015г. заседание на общински съвет Б., кметът на общината е упълномощен да определи числеността и структурата на местните дейности, финансирани от бюджета на общината. Промяната на щатното разписание е компетентност на кмета, като няма пречка той да възприеме и изпълни решението на общинския съвет или на друг орган. Без правно значение е броят и вида на съкратените щатни бройки и дали това е свързано, или не със структурни промени. Съответствието на промените на щатното разписание с приетата структура на общинската администрация няма отношение към законността на уволнението. Съдът е приел, че работодателят е упражнил потестативното си право на уволнение на 27.02.2015 г., когато е връчил заповедта за уволнение на ищцата, като използваното от него уволнително основание, при неспазен срок на предизвестие, е съкращаване на щата, уредено в чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. От сравнението на представените документи, съдът е приел за установено,, че заеманата от ищцата длъжност Главен експерт „Диетолог и контрол по храните“ не фигурира нито в длъжностно разписание на местна дейност „Други дейности по образованието” в общината, в сила от 24.02.2015г./л.265/, нито в поименното разписание на длъжностите в местна дейност „Други дейности по образованието, утвърдено от кмета на общината и считано от 04.03.2015г. Съдът е приел, че работодателят по несъмнен начин е доказал премахване на щатната бройка на заеманата от ищцата длъжност. Възприето е, че възлагането от кмета на общината със заповед, на директорите на целодневните детски градини и обединените детски заведения, спазване изискванията и разпоредбите на нормативната уредба относно условията за отглеждане и хранене на децата не обуславя извод за фиктивно съкращаване на щата. По изложените съображения, съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание е законосъобразно и е отхвърлил обективно съединените искове.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Правният въпрос относно приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, макар и не изрично формулиран в изложението на касационните основания, видно от изложеното в него е свързан с възможността кмет на община да осъществи без решение на Общински съвет съкращение в щата и дали това представлява структурна промяна.
По тези правни въпроси е налице задължителна съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – решение, постановено от ВКС по реда на чл.290 ГПК. В решение №436/28.12.2012 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 1086/2011 г. от състав на ВКС, ІV гр.отд. е прието в отговор на правен въпрос, че уреденото в чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА правомощие на общинския съвет да одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината няма отношение към правомощието на кмета, като изпълнителен орган на общината по чл. 44, ал. 1 т. 1 ЗМСМА да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, в т.ч. да извършва промени в щатното разписание. Структурата на общинската администрация включва различни отдели, дирекции, сектори, общински предприятия и др. подразделения. Тяхното откриване, закриване, обособяване, сливане, разделяне и др. е от компетентност на общинския съвет. Това може, но не е задължително да бъде свързано с увеличаване или намаляване на заетия персонал. Промяната на щатното разписание е компетентност на кмета, като няма пречка той да възприеме и изпълни решението на общинския съвет или на друг орган. Без правно значение е броят и вида на съкратените щатни бройки и дали това е свързано, или не със структурни промени. Съответствието на промените на щатното разписание с приетата структура на общинската администрация няма отношение към законността на уволнението. Това съответствие има значение единствено в отношенията между кмета и общинския съвет, като пряко избрани органи на местното самоуправление. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос от една страна и съобразяването й с решението на въззивния съд от друга, води до липса на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът е поставил и правен въпрос относно задължението на съда да разгледа, обсъди и вземе предвид всички доводи и обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора, но в конкретния случай въпросът е поставен, без да се сочи в каква връзка съдът се е произнесъл по него в противоречие с безспорно задължителната съдебна практика в тази насока, поради което така поставен и немотивиран, правния въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по спора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4445/06.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 750/2015 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА В. Б. Д. от [населено място], [улица] да заплати на [община] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 150 /сто и петдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.