2
ч. гр. д. № 2878/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 297
София, 23.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2878/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Г. И. Б. е подала частна жалба срещу определение № 30 от 10.01.2014 г. по ч. гр. д. № 6468/2013 г. на ВКС, ІV г. о, с което е оставена без разглеждане частна жалба от 20.05.2013 г. подадена от Б. срещу определение № 823 от 09.04.2013 г. на Софийски апелативен съд по ч. гр. д. № 1252/2013 г. , с което е оставено без уважение искането на Б., в качеството й на ответница по делото, за привличане на трето лице помагач.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
За да остави без разглеждане частната жалба, състав на ВКС, ІV г. о. се е обосновал с това, че съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК на касационно обжалване при наличие предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, които преграждат по-нататъшното движение на делото, както и определения, с които се дава решение по съществото на други производство или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което е отказано конституирането на трето лице помагач, не попада в предметния обхват на нормата. Третото лице помагач не е главна страна в процеса, поради което отказът да бъде конституирано няма за последица преглаждане развитието на делото. Друг аргумент за този извод е намерен в това, че за страната, която иска привличане на трето лице помагач, в случай на отказ да бъде конституирано, разполага с правната възможност да предяви иск срещу него в отделен процес.
Направеното позоваване от страна на касаторката на особеното мнение, изразено към ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, не е може да бъде съобразено, тъй като то дава разрешение, различно от приетото в тълкувателното решение на поставения въпрос. Тълкувателното решение на ОСГК е задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и същата следва да се съблюдава от всички съдилища, включително и от съставите на ВКС.
Изводът за недопустимост на частната жалба срещу определение № 823 от 09.04.2013 г. на Софийски апелативен съд по ч. гр. д. № 1252/2013 г. е обоснован и законосъобразен, поради което не е налице основание за отмяна на обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30 от 10.01.2014 г. по ч. гр. д. № 6468/2013 г. на ВКС, ІV г. о
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: