3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София, 23.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2582 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. С. Б. срещу определение № 271/18.05.2016 г., постановено по частно възз. гр. дело № 299/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 540/02.03.2016 г. по гр. дело № 2042/2015 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело, като е оставен без разглеждане, като недопустим, предявеният от жалбоподателя срещу Е. Х. Х. иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено, че общият наследодател на страните Х. С. Б. (съименник на жалбоподателя) към момента на одобряване на действащия регулационен план на [населено място] – 08.07.1976 г. е бил собственик на дворно място с площ от около 300 кв.м., което погрешно е било заснето в рамките на имот пл. № 650, вместо като отделно обособен имот.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Ответницата Е. Х. Х. не е подала в срока за това отговор на частната касационна жалба.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора по частното производство пред въззивния съд, и по отношение на който е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно задължението на съда да даде отговор на предявената от ищеца претенция така, както е формулирана от него с фактическото основание и петитума, а не на претенция, каквато не е предявена. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като подържа, че с обжалваното определение този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 125/15.07.2013 г. по гр. дело № 14/2013 г. на II-ро гр. отд. на ВКС.
В исковата си молба жалбоподателят е изложил следните твърдения, като основание на предявения от него иск: Общият наследодател на ищеца и ответницата, който починал на 28.01.2010 г., бил собственик на дворно място от около 800 кв.м., което по кадастралната карта на дворищния регулационен план на [населено място] от 1930 г. е било заснето с пл. № . и за него е бил отреден парцел .. в кв. 56, в който имот пл. № 920 участвал с около 500 кв.м., а останалите около 300 кв.м. попадали в улици. С договор, сключен с нотариален акт № … г., наследодателят дарил на ответницата парцел …, включително с придаващите се към него части от съседни имоти – общо около 94 кв.м. Този план не бил приложен както за уличната, така и за дворищната регулация. През 1976 г. бил одобрен нов улично и дворищно регулационен план, в който бившият имот пл. № … е заснет в кадастралната основа с нов пл. № … и за него са отредени парцел … в кв. 43 с площ около 675 кв.м. и парцел … в кв. 43 с площ около 690 кв.м. Към двата парцела се придавали по регулация общо около 415 кв.м. от съседни имоти, която площ била изплатена на правоимащите от наследодателя въз основа на влезли в сила оценки. При изработването на кадастралната основа на новия план от 1976 г. не било взето предвид дарението по нотариален акт № … г. в резултат на което ответницата придобила само частта от имот пл. № …, която е била включена в парцел … – около 500 кв.м., а разликата от около 300 кв.м., които по плана са попадали в проектираните улици, останали собственост на наследодателя, поради което всяка от тези две части следвало да получи отделен самостоятелен кадастрален номер, тъй като била собственост на различни лица. Вместо това бившият имот пл. № .. бил заснет като един имот с пл. № …, което мотивирало ответницата да оспорва правата на жалбоподателя-ищец на съсобственик – с иск срещу него, по който е образувано и висящо друго гражданско дело.
При така изложеното в исковата молба, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че предявеният от жалбоподателя иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е недопустим. В тази връзка окръжният съд е приел, че в случая липсва спор за материално право между собственици на отделни имоти, както изисква нормата на закона, а е налице спор между съсобственици – оспорват се правата на ответницата в наследствен съсобствен имот, придобит в резултат на регулационни изменения, наследяване и дарение в нейна полза.
В мотивите към обжалваното въззивно определение окръжният съд по никакъв начин не е обсъждал, не се е произнасял – по повод обжалваното пред него първоинстанционно определение, респ. – не е давал и разрешение на формулирания от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: „относно задължението на съда да даде отговор на предявената от ищеца претенция така, както е формулирана от него с фактическото основание и петитума, а не на претенция, каквато не е предявена“. Поради това, този въпрос не съставлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, в какъвто смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Освен това формулировката на въпроса предполага произнасяне от долустоящата съдебна инстанция с решение по същество, но не по предявения иск, а по непредявен иск, каквато хипотеза е разгледана в посоченото от жалбоподателя решение № 125/15.07.2013 г. по гр. дело № 14/2013 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, но каквато хипотеза не е налице по настоящото дело. Поради това не би могло да е налице и противоречие между обжалваното въззивно определение и това решение на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Отделно от горното, в мотивите към т. 4 от тълкувателно решение № 8/2014 от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че установяването с иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (чл. 53, ал. 2, изр. 2 – в първоначалната редакция на закона) както на спорното материално право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право в кадастралната карта, не е към минал момент (както при иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 от З., отм.), а по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно – към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото на собственост. Поради това, принципно недопустим е иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване право на собственост на починало лице към минал момент, какъвто е предявен от жалбоподателя. Това е и крайният извод на въззивния съд в обжалваното определение.
В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателя общо и допълнително основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 271/18.05.2016 г., постановено по частно възз. гр. дело № 299/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.