3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 297
София, 24.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 968/2012 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 964 от 20.11.2012 г. по в.ч.гр.д. № 396/2012г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба, подадена срещу разпореждане № 6202 от 18.10.2012 г. по гр.д.№ 2914/2012 г. на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
В частната жалба са въведени доводи, че въззивното определение е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуални закон, поради което се иска отмяната му. Поддържа се, че изводът на съда, че твърдението за нищожност на атакуваната сделка е преклудирано от силата на пресъдено нещо от решението, постановено по предходен спор между страните по него във връзка с неговото изпълнение е направен в противоречие със закона, тъй като решението по посочения правен спор не е влязло в сила. Отделен бил въпросът, че в предмета му не се включвал спора относно действителността на процесния договор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за достъп до касация се поддържа, че по процесуалноправния въпрос допустим ли е иск за нищожност на договор, ако по повод на този договор съществува друг висящ спор, по който ответникът не е противопоставил възражение за неговата нищожност е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешаването му в противоречие със задължителната съдебна практика – Решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т.д.№ 716/2010 г., І т.о. и Решение № 509 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1538/2009 г., ІІІ г.о., ГК, и двете постановени по реда на чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение е прието, че предмет на предявения иск по чл.26, ал.2 ЗЗД е договор, по повод неизпълнението на който между страните по него се е развил предходен спор, предмет на гр.д.№ 2342/2011 г. на Кърджалийския районен съд. Въз основа на констатацията, че с постановеното по него решение възражението на ответника и настоящ жалбоподател за нищожност на договора поради липса на съгласие не е разгледано поради настъпила процесуална преклузия, въззивният съд приел от правна страна, че е недопустимо преклудираният юридически факт да бъде предмет на нов самостоятелен иск, тъй като с това би се изключила предвидената в чл.133 ГПК преклузия на правото на оспорване.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол. Съгласно препращащата норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, предпоставките за достъп до касация са приложими и при обжалване на определенията, подлежащи на касационно обжалване.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос е релевантен за крайния изход на делото, поради което попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на същия не е налице поддържаният критерий за селекция.
Цитираното решение по т.д.№ 716/2010 г. на тричленен състав на ВКС, ТК е относимо към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но спрямо него страната не обосновава извод за противоречие при разрешаването на поставения въпрос. С него действително е застъпено становището, че правоизключващите възражения на ответника не се преклудират от силата на пресъдено нещо, но то е заето по отношение на непредявената с частичния иск част от спорното право, какъвто не е разглеждания случай. Изводът за липса на противоречие се отнася и до второто цитирано решение, доколкото поставеният процесуалноправен въпрос въобще не е третиран в него.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 964 от 20.11.2012 г. по в.ч.гр.д. № 396/2012г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: