3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 28.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1384 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК-във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6799 от 13.ІV.2018 г. на А. Н. Д. и К. Хр. М. – двамата в качеството им на синдици на [фирма] (в несъстоятелност), подадена против определение № 1020 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 26.ІІІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 922/2018 г., с което е била оставена без уважение частната им жалба срещу първоинстанционното разпореждане № 20367/1.ХІІ.2017 г. на СГС, ТК, с-в ІV-10, по гр. дело № 1533/2017 г.: за връщане на исковата молба на същата кредитна институция (в Н.) „в частта й по предявения при условията на евентуалност установителен иск за признаването за нищожно на извършеното от ответника („Банка Д. ЕАД – бел. на ВКС) прихващане- поради неспазване на изискуемата съгласно чл. 59, ал. 2 З. специална форма”.
Оплакванията на частните касатори синдици на [фирма] (в Н.) са за постановяване на атакуваното определение на САС както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което те претендират касирането му и връщане на делото на същия състав на Софийския градски съд – за продължаване на предвидените в ГПК съдопроизводствени действия по евентуално съединения установителен иск по чл. 59, ал. 2 З. срещу ответната [фирма]-София.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателите й Д. и М., двамата действащи в качеството на синдици на [фирма] (в Н.), обосноват приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по следните два процесуалноправни въпроса:
1./ „Какъв е характера на иска по чл. 59, ал. 2 З. – дали той е такъв, с който се цели попълване на масата на несъстоятелността и затова свързан с производството по несъстоятелност, както и дали ако това е иск за попълване на масата на несъстоятелността, за него се дължи държавна такса?”;
2./ „Необходимо ли е синдикът на банка в несъстоятелност да обосновава правния си интерес от предявяване на иск (по чл. 59, ал. 2 З.), когато неговото предявяване е в изпълнение на задължение, за което има изрична законова разпоредба и обосновава това правомощие само по себе си (по силата на самата норма), правният интерес на синдика на несъстоятелната банка да предявява иска с правно основание по чл. 59, ал. 2 З., който интерес вече е преценен в рамките на закона?”
Отделно от това, с изрично позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, синдиците Д. и М. заявяват становище, че атакуваното определение на САС било „очевидно неправилно”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на САС, претендирайки за потвърждаването му. Инвокират се доводи както за това, че „разпоредбата на чл. 59, ал. 2 З. нито е непълна или неясна, нито противоречи на друга разпоредба на З. или на друг закон”, така и че синдикът няма законово уредено задължение да предявява иск по чл. 59, ал. 2 З. („макар че дори и да имаше, то би било напълно ирелевантно за правния интерес на банката да предявява иск по чл. 59, ал. 2 З.”).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Хр. М. – двамата в качеството им на синдици на [фирма] (в Н.), ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване нито в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, са следните:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане по чл. 130 ГПК, въззивната инстанция е приела, че ищците /т.е. синдиците на [фирма] (в Н.) – бел. на ВКС/ не са изпълнили дадените от първостепенния съд указания за отстраняване на нередовностите на исковата им молба, а именно в едноседмичен срок да представят по делото документ за внесена по сметка на този съд дължима държавна такса по този иск в размер на 680000 лв. /шестстотин и осемдесет хиляди лева/. В тази връзка последователно е било разграничено от състава на САС, че предявеният установителен иск за признаване за нищожно на извършеното от ответната [фирма]-София прихващане – на основание неспазване на изискуемата от закона по-тежка форма на изявлението, в което то е било обективирано, не попада в обхвата на специалните, лимитативно предвидени от законодателя искове за попълване на масата на несъстоятелността на банка и поради това, след като разпоредбите на чл.чл. 60 и 62 З. не могат да бъдат тълкувани разширително, то по отношение на всеки друг установителен иск следва на общо основание да се преценява спазени ли са изискванията на чл.чл. 129 и 130 ГПК по отношение на неговата допустимост и редовност.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това разяснение в случая по необходимост се налага извод, че вторият формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпрос е с изцяло хипотетичен характер, т.е. реално не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваното определение. Докато по отношение на първия, релевиран от кредитната институция правен въпрос в това изложение към жалбата й, не се констатира наличие на приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т. на чл. 280, ал. 1 ГПК – предвид разрешението по т. 4 от горепосоченото тълкувателно решение и действащата ясна разпоредба на чл. 59, ал. 2 З., въвеждаща изискването за специална форма на всяко отправено до синдика на банка в производство по несъстоятелност изявление за прихващане.
В заключение, доводът на синдиците Д. и М. за очевидна неправилност на атакуваното определение на САС е голословен: предвид констатацията, че то нито е явно необосновано /няма и оплакване за наличие на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 3-то ГПК/, нито е постановено „contra legem” или „extra legem”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1020 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 26.ІІІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 922/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2