О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .297
София, 29.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 309/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
М. Н. Д. , Ф. Р. Х. и Т. Н. П. са обжалвали определението на Габровския окръжен съд № 25 от 09.01.2009г. по гр.д. № 270/2008г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното определение Габровският окръжен съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу разпореждането от 02.09.2008г. по гр.д. № 190/2006г., с което е оставена без уважение молбата за издаване на заверени преписи от решението по допускане на делбата в частта, в която то не е обжалвано.
Въззивният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, защото разпореждането не попада в обхвата на съдебните актове по чл.213 ГПК /отм./, които подлежат на обжалване.
В частната жалба, с която е сезиран ВКС се поддържа, че определението на Габровския окръжен съд е неправилно, защото липсва процесуална норма, която да изключва актовете на администрация на съда от контрола на последващите инстанции. Излагат се и съображения, че отказът да се издаде препис от влязло в сила решение е пречка за упражняване на правата, признати с него и в този смисъл е преграждащо развитието на делото.
Частната жалба е неоснователна.
Разпорежданията на съда са съдебни актове по движение на делото, които се доближават до определенията, затова и режимът на обжалването им извън изрично посочените в ГПК случаи – чл.200, 218в, 242 ГПК /отм./ се подчинява на общата разпоредба на чл.213 ГПК/отм./ на основание препращащата норма на чл.218 ГПК /отм./ . Съгласно чл.213 ГПК /отм./ на обжалване пред по-горен съд подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в изрично предвидените от закона случаи. Предмет на обжалване пред въззивния съд е отказ на първата инстанция да издаде заверен препис от решение, постановено в първата фаза на делбено дело , което е било обжалвано пред втората инстанция частично. Въззивният съд правилно е приел, че разпореждането не попада в хипотезата на чл.213 ГПК /отм./ и е необжалваемо. Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че то има преграждащ развитието на делото характер. С решението в първата фаза на делбеното производство съгласно чл.282 ГПК /отм./ съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник. Това решение няма самостоятелно значение и с него не приключва разглеждането на спора, а е предпоставка за постановяване на конститутивното решение за прекратяване на съсобствеността по предвидените в 288-292 ГПК /отм./ и чл.69 ЗН способи чрез разпределяне на дял в натура или осребряване на дяловете на съделителите. С оглед на изложеното отказът на съда да издаде препис от решението по допускане на делбата при положение, че е обжалвано, макар и частично не прегражда възможността за упражняването на признатите с него права и поради това не попада в хипотезата на чл.213 ал.1 б.”а” ГПК /отм./ . Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Габровския окръжен съд № 25 от 09.01.2009г. по гр.д. № 270/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: