О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 05.07.2016 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 1210 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. И.,гр.София, чрез пълномощника и адвокат И. И., срещу въззивно решение от 19.11.2015г. по гр.д. № 6196/2014г. по описа на Софийски градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по следните правни въпроси : 1.може ли съдът да извърши косвен съдебен контрол на доказателства, които не са оспорени; 2.подлежи ли на реституция по реда на ЗСПЗЗ имот, който не е застроен и не представлява прилежаща част към сграда; 3.може ли да бъде възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху незастроен имот, за който има издаден акт за частна държавна собственост; длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства. Не се сочат съдебни решения, на които противоречи обжалваното.
Ответникът по касационната жалба ИА”Автомобилна администрация” не е изразил становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 24.01.2014г. по гр.д. №542/2013г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Д. И. срещу ИА”Автомобилна администрация” иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот- ливада, находяща се в София, Район – П., м.”В.Л.-Іч.” с площ 936 кв.м. /подробно описан по КП и решение на ОСЗ/. Въззивният съд след като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на техническата експертиза, е приел, че ищцата е закупила процесния имот с договор, обективиран в нотариален акт № 2/2006г. Процесният имот /пл.№466 по КП 1956г./ попада в урбанизирана територия и представлява част от ПИ №1130 по актуален кадастрален план, попадащ в УПИ –І-ДАП-Автомобилен клон-София окръг, кв.1 от действащия регулационен план на м”Артерия”, надлез Ч.-В. и УПИ І- ДАП за автомобилен паркинг и обслужващи дейности и VІ-1130 за КОО, кв.1 от регулационен план в съдебна процедура за м.”Артерията надлез Надежда”. Процесният имот не е нанесен кадастрално. Той се намира в терен, предоставен за стопанисване и управление на Управление „ДАИ” към МТ. Частта от ПИ 1130, върху която попада той, е свободна от застрояване. Въззивният съд е извършил кодсвен съдебен контрол по реда на чл.17,ал.2 ГПК на решението на ОСЗ за реституция във връзка с оспорването и от ответника. Приел е, че е налице пречка за възстановяване на имота по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, вр.пар.1в,ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ. Върху процесния имот е осъществено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като през 1980г.-1991г. в терена, в който той попада, са построени сгради – учебен корпус, парно отопление, тренажорна, психолаборатория, барче и портиерна с обща площ 7500 кв.м., а също и едноетажна сграда.Построеното представлява цялостен комплекс, предоставен за стопанисване и управление на ДАИ към МТ /праводател на ответника/, поради което е налице пречка за реституция по ЗСПЗЗ. При това положение ищцата не е станала собственик на имота, тъй като праводателят не е могъл да и прехвърлил права, които не притежава.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. За да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК посоченият от касатора правен въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, а в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК – да е решаван противоречиво от съдилищата. Касаторът следва да се позове на задължителна за въззивния съд практика на ВКС, респ. да посочи и представи влезли в сила съдебни решения в които той е решен противоречиво. В разглеждания случай касаторът не сочи никаква съдебна практика, в противоречие с която да са решени поставените от него в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси. При това положение не може да се направи преценка в производството по предварителна селекция на касационната жалба, дали са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил постоянната съдебна практика по прилагане разпоредбите на чл.17,ал.2 ГПК и чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Той е извършил преценка дали е налице реституция на процесния имот след направено оспорване от ответника, който не е страна в реституционната процедура, на материалната незаконосъобразност на решението на ОСЗ и е приел по реда на косвения съдебен контрол, че са налице пречки по чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ за леституция.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане и данни такива да са направени.
С оглед изложеното, ВКС, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.11.2015г. по гр.д. № 6196/2014г. по описа на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: