О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 07.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1163/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат З. К. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Н. С. У., В. Й. С. и М. П. Д., и тримата от [населено място], област Б., против въззивно решение №V-65/11.5.2011 г. по гр.д.№547/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение №1748/24.01.2011 г. по гр.д.№2619/2010 г. по описа на Бургаския районен съд, ХVІ граждански състав, в частта с която посочените лица са осъдени да заплатят солидарно на Г. П. Т. от [населено място] обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 12000 лева, на основание чл.45 ЗЗД, както и законна лихва върху тази сума в размер на 4933,12 лева,за периода от 16.4.2007 г. до 15.4.2010 г. и разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че обжалваното решение е неправилно, както и че е налице основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.т.2 и 3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и, както и за развитие на правото. Твърди се, че допускането на въззивното решение до касационно обжалване ще спомогне за определяне на граници, в които да се определят размерите на присъжданите обезщетения за причинени неимуществени вреди при определен вид телесни повреди в сходни казуси, за да е изпълнено изискването за справедливост.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част.
Ответникът по касация Г. П. Т., посредством процесуалния си представител – адв. К. К., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по следните съображения:
Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай, поради което размерите на присъдените обезщетения са различни по отделните казуси. В т.11 от ППВС №4/1968 г. е постановено, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
К. жалбоподатели не са формулирали въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са навели касационно оплакване по чл.281, т.3 ГПК относно определяне размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, което обаче следва да бъде разгледано, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението към касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №V-65/11.5.2011 г. по гр.д.№547/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение №1748/24.01.2011 г. по гр.д.№2619/2010 г. по описа на Бургаския районен съд, ХVІ граждански състав, в частта с която Н. С. У., В. Й. С. и М. П. Д., и тримата от [населено място], област Б., са осъдени да заплатят солидарно на Г. П. Т. от [населено място] обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 12000 лева, на основание чл.45 ЗЗД, както и законна лихва върху тази сума в размер на 4933,12 лева,за периода от 16.4.2007 г. до 15.4.2010 г. и разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: