О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр.София, 26.03.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1383 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Обжалвано е решение от 16.06.2009г., постановено по гр.д. №663/2009г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 10.11.2008г. по гр.д. №190/2005г. на Софийски градски съд, за уважаване на предявените от С. К. К., гражданин на ФРГ, срещу П. на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата 1000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 1714,27евро – обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение исковете са уважени за още сумата 1000лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 300лв. – за имуществени вреди.
Решението е обжалвано от прокурор в Апелативна п. – София, в осъдителната част. Тъй като Г. п. на Република България е единствен ответник по исковете и съгласно т.15 ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че жалбата е подадена от прокурора като представител на ответника по иска. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. К. К. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК. Жалбата е подадена срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което частично са уважени предявените от С. К. К. срещу П. на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от него вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл.251, ал.1, пр.1 от НК, за което е признат за невинен и оправдан, е уважен за сумата 1000лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 1714,27евро – обезщетение за имуществени вреди, сумите ведно със законната лихва, считано от 29.11.2003г. С въззивното решение след като частично е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителните части, са присъдени още сумата 1000лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 300лв. – обезщетение за имуществени вреди, сумите ведно със законната лихва, считано от 29.11.2003г
Касаторът Г. п. на Република България счита, че размерът на обещетението за неимуществени вреди е определен при противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 от ЗЗД. Представя решение №23 от 03.02.2009г. по гр.д. №816/2008г. на ВКС, ІІг.о., решение №35 от 26.01.2009г. по гр.д. №6122/2007г. на ВКС, Іг.о., решение №135 от 02.06.2006г. по гр.д. №166/2006г. на ВтАС. Позоваването на приложените решения не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК трябва да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на разследването, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. В случая касаторът не излага доводи за неотчитане на обстоятелство с правно значение за определяне на размера на обезщетението, а излага доводи за неправилна преценка на тези обстоятелства. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към основателността на касационната жалба, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако бъде допуснато касационното обжалване. От съдържанието на обжалваното решение и приложените решения не се констатира идентичност на обстоятелствата, които обуславят вредите. Поради това не може да се приеме, че решаването на релевирания въпрос за приложението на чл.52 от ЗЗД от въззивния съд има за резултат различие в тълкуването и прилагането на посочената правна норма от съдилищата.
Касаторът счита, че искът за обезщетение на имуществените вреди е постановен при противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба обезщетението се дължи за вредите, които да пряка и непосредствена последица от увреждането. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, но касаторът не сочи и не представя практика на съдилищата по релевирания правен въпрос. Представените съдебни решения касаят единствено искове за обезщетение на неимуществени вреди и не е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.06.2009г., постановено по гр.д. №663/2009г. на Софийски апелативен съд, по к. жалба на Г. п. на Република България, подадена от прокурор в Апелативна п. – София.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: